colorbones.

Чувал ли си максимата, според която всеки край е и едно ново начало? В нашия случай тя не е съвсем буквализирана, но намираме нещо сходно в съдбите на два цветни проекта - colorbones. и този на Георги Челебиев - нашият последен гост (за този сезон). Ние достигаме финалната права, но състезанието тепърва започва за Fork Fork Fork, и то с бясна скорост. Сега ни позволи да те пренесем в света на здравословното, полезното и мирното съществуване - без насилие върху животни, но с големи дози издевателства върху зеленчуци, ядки и, както предстои да видиш, върху самия Георги. Запознай се с него, с Fork Fork Fork и със специалната му рецепта за чудовищно спаначено смути, за която обменихме сили заедно. Като за последно.

Георги е добре познато лице от софийските ъндърграунд среди и със сигурност си го срещал наоколо неведнъж. Въпреки внушителния си външен вид, той всъщност е съвсем уравновесен и здраво стъпил на земята, следващ своята посока и безкомпромисните си принципи. Именно това е една от причините и ние да му се възхищаваме от доста време насам. Макар и нашият начин на живот да не се доближава толкова до веганизма, ние твърдо подкрепяме правото на всеки на собствен избор за това как да изглежда, как да комуникира и, логично, с какво да се храни. При Георги нещата се получават абсолютно естествено и успоредно с житейската му философия, простираща се отвъд идеята за веганизъм единствено под формата на хранителен режим. Тук идва ред и на средството, чрез което гласът и идеите му да бъдат чути, но не изрично натяквани на обществото - именно това представлява изключително позитивният и приятелски настроен Fork Fork Fork - блогът, отговарящ на въпросите "как”, “къде” и “защо”, когато става въпрос за веганизъм. С ръка на сърцето можем да кажем, че сме пристрастени към неговото съдържание и с нетърпение чакаме всяка следваща публикация, особено след като категорично ни спечели с неразпадащите се веган бургери, които се каним да пробваме съвсем скоро. 

Днес, за да отпразнуваме финалния ни епизод, решихме да стиснем ръцете на два цветни проекта, боравещи си с равни дози храна и добро настроение и целящи да провокират у хората желанието за повече естествени емоции и по-силна позитивна нагласа към себе си и заобикалящата ги среда. Представяме ти Георги и неговото чудовищно спаначено смути, а тук можеш да видиш част съставките му в суров вид и - типично в наш стил - във въздуха. Да ти е вкусно.

В двете последни седмици на първия сезон на colorbones. решихме да ти представим двама участници, които интерпретират и развиват цветното в различните му форми и перспективи и го имплементират по свой собствен начин в личните си проекти. Днес ни гостува едно момиче, което умело борави с изразните средства и не изпитва трудности в процеса на създаване на нещо от нищо. Запознай се със Златена.

Специфичната визия, която не можеш да сбъркаш и нестандартното светоусещане, което те заразява още от първите ти моменти с нея, са две от силните страни на Златена, което е и естествена предпоставка за начина, по който се развиват личните и професионалните й начинания. Взимайки присърце максимата, че "по дрехите посрещат", Златена е избрала да поеме по пътя на визуалното, на експресивното, на външното отражение на вътрешните ни състояния и собствената ни смелост да се покажем пред света такива, каквито наистина сме. Доказателство за това е наскоро стартиралият проект Anetalz, в който тя представя личната си позиция посредством комбинации от дрехи, аксесоари и различни елементи, които допринасят към идеята човекът да бъде повече индивидуалист, отколкото част от тълпа. Планът й за бъдещето на Anetalz всъщност се състои в изграждане на общество от хора с общи идеи и възприятия, които не робуват на социалните норми и следват своята посока в стремежа си да откриват себе си. Навсякъде.

Днес решихме да поставим Златена от другата страна на бариерата - пред камерата, но все така в компанията на любимите си активности, за които предстои да научаваме повече. Ето го и резултатът.

След като Леонардо ди Каприо успя да пребори врага и да вземе заветния “Оскар”, който цял свят очакваше, ние пък решихме да изправим нашия си главен герой - Анелия - срещу не една, а цели десет мечки. Ето защо й поверихме главната роля в един от последните епизоди на първи сезон на colorbones. Стига интро - представяме ти Анелия Баренска.

Вероятно си попадал на нейните илюстрации, създадени за онлайн списанието Banitza ( http://banitza.net/ ), които поканихме на бургер вечеря в края на 2015-та. В случай, че не си, поеми по някоя от пътечките към творчеството й като започнеш от http://barenska.com/ (компас не ти е нужен).  

Освен по призвание, Анелия е художник и по душа. Рисува още от малка, а след дълга пауза съдбата я поставя пред челен сблъсък с акварела, който под една или друга форма променя начина й на мислене и съществуване. Оттам нататък следват редица приключения, като например изложба-пътепис, разказваща истории от три града, в които героинята ни е била без фотоапарат. Най-общо казано, понякога за да направиш невъзможното възможно и за да сътвориш от физическо нищо физическо нещо, не се изисква повече от две равни дози любов и вдъхновение. А вдъхновението при Анелия не липсва. Всъщност тя е точно такава, каквато и сама се описва - много оцветени книжки, в които излизането извън очертанията е своеобразно правило. Както и ние се убедихме, тя е точно такъв човек – неспокоен, любопитен, търсещ и откриващ, непобиращ се в рамка. Неспособен да стои на едно място в стремежа си да намери своето място под слънцето. Ако можеше и да се клонира и да позиционира себе си на различни места по едно и също време, не се съмняваме, че би го направила без дори да се замисли. Защото понякога именно хаосът е отговорът на въпросите в главата ни и именно докато продължаваме да се лутаме из бъркотията, наречена живот, ще продължаваме да съществуваме пълноценно… Защото губим себе си, когато спрем да се търсим.

В днешния ни епизод не убиваме животни. Поне не такива от плът и кръв. В днешния ни епизод празнуваме една голяма победа, макар и без златна статуетка - победата върху рамките, границите и клетките, в които никога няма да поставим себе си, просто защото това би означавало да се превърнем в не-себе си. А както знаеш - при нас такъв вариант няма. Компания ни прави Анелия - запознайте се.

Някой някога е казал, че рано или късно всичко хубаво свършва. В този ред на мисли - предстои ни да ти представим още няколко души, с които спускаме завесата след първия сезон на нашия colorbones. сериал. В седмицата на наградите “Оскар” съвсем логично избрахме да те срещнем с представител на актьорската професия, за когото тепърва ще чуваш много. Запознай се с Иван.

Най-вероятно познаваш днешния ни герой от епизодите на “Столичани в повече”, от филма “Отрова за мишки или как да си направим банка” или от различните му роли на театралната сцена. Ако трябва да го опишем с една дума, то тя би била “енергия”. Обзалагаме се, че около теб има поне един такъв човек - човек, който с лекота умее да предава настроения и емоции на околните, човек с толкова силно излъчване, че те изпълва целия и те оставя с усещане, което не те напуска дълго време.

Говорейки за изживявания, едно от любимите такива за Иван е летенето. Вероятно причината за това е онзи адреналин, който те съпътства при думите “Дами и господа, готови сме за излитане”. Зад себе си има истории от над 60 полета, като предричаме бройката да се увеличава многократно занапред. Вероятно фактът, че е летял за сумата от едно (!) евро от Милано до Лондон обяснява поне една малка частичка от горната цифра. И въпреки това, макар и често да се озовава в облаците, можем да ти гарантираме, че е сериозно стъпил на земята. Проверили сме го.

Хубаво е, когато хора като Иван успяват да те възпламенят дори и със съвсем лека искра, просто защото те оставят да се докоснеш до светлината им, без това да ги притеснява по никакъв начин. Около него има един особен вид енергия, която те зарежда максимално - същата енергия, която ражда онези добри идеи, които ти изскачат импулсивно и които често забравяш да запишеш. Да, точно като онзи сън, чийто сюжет никога няма да си спомниш, но винаги ще знаеш, че е бил истински добър.

Вместо да замеряме днешния ни герой с филмови статуетки, решихме да не изпадаме в крайности и заложихме на пуканките. От теб искаме да се отпуснеш и да се насладиш на филма - сигурни сме, че ще ти хареса.За приключението, летенето и още едно-две неща - аплодисменти за Иван.

Със Стефан се познаваме отскоро, като с него ни свързва предимно работната среда, която споделяме заедно. Изгубихме доста време, опитвайки се да синтезираме образа му и да ти го представим, но, уви - не ни се получи особено. И все пак, даваме си последен шанс и се пускаме по течението.

Много е трудно да опишеш (всъщност, дори да започнеш да описваш) човек, който не може да бъде вкаран в рамка, просто защото самият той не намира мястото си между четири правоъгълника, които имат за цел да му поставят ограничение от какъвто и да е вид. Въпреки че обожава клишетата и често ги използва като изразно средство, Стефан е възможно най-неподходящият пример, който може да покрие въпросното понятие. Служейки си с огромни количества ирония, сарказъм и (привидна) апатия, неговият личен избор е да се разграничи от общото и да остане встрани от светлината на прожекторите - нещо, което успяхме да обърнем в наша полза с днешната ви среща.

Всъщност, ако трябва да сме откровени и да съчетаем тази откровеност с някое от така любимите му клишета, бихме използвали следното: тихите води са най-дълбоки. Понякога е невъзможно да възприемеш някого от едва няколко срещи, затова отсега те уверяваме, че за да вникнеш поне малко в главата на Стефан и да станеш прашинка от хаоса там вътре, ще са ти нужни много повече. Позволи ни да те уверим и в още нещо - струва си.

Със снимките от днешния епизод успяхме да постигнем основната идея на colorbones. - идеята за това да изкараш някого от зоната му на комфорт и да го предизвикаш да бъде себе си, дори за половин час. Въпреки вътрешния стремеж на героя ни да остане инкогнито, днес фокусът е върху него. Защото, в крайна сметка, животът е или дръзко приключение, или нищо.

Накратко - запознай се със Стефан.

Днес те срещаме с една двойка, която е много близо до нас, и на която искрено се възхищаваме във всяко едно отношение. Късната закуска вместо вечеря е новото черно, а героите в днешния ни епизод са Калина и Иван.

С Калина се познаваме повече, с Иван - по-малко, но дори и това малко е достатъчно, за да сме напълно убедени в безпогрешната комбинация и привличане на два едновременно различни и еднакви полюса. Да намериш идеалната среда и да балансираш успешно без да накланяш везните на една страна е трудно, но определено постижимо. Примерът идва от тези двамата, които, макар различията в характерите и темперамента, са едно цяло във всеки емоционален момент, който ги съпътства.

Говорейки за различия и баланс, нека минем по същество. Това, което ни харесва в Калина, е нейната безкрайна емоционалност, непринуденост и непукизъм, които формират характера й. Смелостта й често я съпровожда из непознати коридори, в които не винаги я очакват приятни преживявания, но дори и те са своеобразна поука, затвърждаваща тезата ни, че не трябва да жертваш личните си принципи в името на фалшивия идеал, който обществото ти налага насила. Балансът в отношенията тук идва от Иван, от чието спокойствие можеш да научиш много и, с малко повече късмет, да укротиш демоните в себе си в името на хармонията.

Калина и Иван свързваме с единството и разбирателството, с идеалната връзка, която понякога приема ролята на химера, изградена от равни количества компромиси и любов. Разсъждавайки върху мисълта за това колко прекрасно всъщност е да си лягаш и да се събуждаш до един и същи човек години наред и това да те прави все по-щастлив, решихме да ги поканим на закуска, за да споделим заедно интимния момент между края на изминалия ден и началото на предстоящия - все мигове, които двамата споделят. Заедно.

Дни преди Деня на влюбените, ти представяме правилните хора, за които този празник категорично е целогодишен. Запознай се с Калина и Иван.

Ирина… е прекрасна. Винаги сме го предчувствали, но дойде моментът, в който се убедихме и на живо. Знаем я от The Shame Crew-то, в което си партнира заедно с една от любимите ни двойки - Пламена и Николай, с които те срещнахме наскоро. Ако не си запознат с нощния, изключително срамен живот на София, със сигурност я знаеш от малкия екран, откъдето буквално сияе през ефирното време на “Преди обед”. Няма да преувеличим, ако ти споделим, че обожаваме плътния й глас и визията й, а като добавим естественото й поведение и чувството за хумор, вече клоним към чиста проба влюбване.

В тон с pin-up излъчването й, решихме да снимаме Ирина с ягоди и сметана и да си поиграем с цветовете така както тя прави и в реалния живот. Защото няма нищо по-важно от това да изпъкнеш с яркост, в буквален и преносен смисъл. Днешният сладък десерт идва от възможно най-подходящия сладкар - Ирина.

Ако си с идеята, че Николай е обикновен млад мъж, осланящ се на обикновени мечти за бъдещето си, чието обикновено ежедневие граничи с всепоглъщаща битова рутина - не си познал. Позволи ни да включим представката “не” към повтарящата се дума от горните редове и да ти го представим. Запознай се с Николай.

Може би си го засичал в погото на някой концерт на родна почва, а може би ти се иска да го засичаш по-често, понеже напоследък нещо ти се губи. Причината е, че от известно време Николай се подвизава в Австрия, където далеч не стои на едно място, а крои планове за развитието си като професионалист и за развитието си като личност. Мислите му са изцяло фокусирани в бъдещето, а дори без свръхестествени способности, можем да предречем, че за него то ще бъде светло.

Желанието на Николай е да променя животи. Буквално. Заел се е с нелеката задача да обединява съмишленици около една съвсем простичка наглед мисия - мъжкото здраве. Рядко ни се случва да ставаме свидетели на това как млади хора се ангажират с подобни, на пръв поглед “скучни” инициативи, но пък за сметка на това мислено прегръщаме малцината, които го правят, влагайки усилия, време и… сърце. Именно такава е историята и на Virtus Quest (https://www.facebook.com/virtus.quest) - организацията, която има за цел да даде гласност на темите, свързани с мъжкото здраве, и да предоставя адекватна информация на мъже от всякакви поколения по един нестандартен начин. Защото в стълбицата на човешките приоритети здравето винаги трябва да заема най-високо стъпало.

Следвайки мотото на Мисия Кураж - “Не е страшно да питаш, страшно е да не знаеш!” - решихме да използваме фактора страх и да го включим в снимките на Николай под възможно най-невинната му форма. И не забравяй - ако не си сигурен в нещо… питай.

Днес отговорите са от Николай.

Днес те каним на една малко по-интимна среща от обичайните ни такива. Въпреки че поначало винаги се опитваме максимално да ти предадем емоциите, които съпътстват хората, които снимаме, понякога е трудно да надскочим чистия и по детски откровен образ, който те самите вече са си изградили. И все пак нека опитаме.

Между другото - запознай се с Иван.

Една от главните причини да харесваме Иван (освен брадата) е блогът му (https://qweboo.wordpress.com/), в който според него има “бълвоч, цинизъм и рециклирани идеи”. Ние бихме го перифразирали като чиста проба искреност, подкрепена със солидна доза сарказъм. Трето мнение би ни било от полза.

Според скромните ни наблюдения, много от нас предпочитат да избутват личните си чувства и изживявания под килима и пазят най-съкровените кътчета от себе си за себе си. Според скромните ни наблюдения, Иван е успял да преодолее собственото си его и всъщност прави точно обратното. В свят, в който всеки от нас е съсредоточен в това да гради плътна стена около себе си и с всеки изминал ден да добавя по една нова тухла отгоре й, все още има хора, които, напук на предразсъдъците и риска от това да се покажат уязвими, всъщност не добавят тухли, а ги рушат. Ако можехме да ти дадем един-единствен съвет, бихме те насърчили да направиш същото - спри да блокираш светлината и винаги, когато можеш, показвай на другите това, което си в действителност - емоционален, раним и болезнено откровен. Иначе? - Иначе нищо няма смисъл.

За да разчупим меланхолията и самия ни събеседник, умишлено замесихме в историята ярки цветове, а за да е пълно щастието добавихме донъти. Май не му харесаха, но пък със сигурност се забавляваше.

Днешният бълвоч е за Иван.