Бабо...

Щях да чакам колкото и време да отнеме…щях да вярвам, че искаш да си само с мен… щях да давам всичко, без да искам да ми връщаш малкото, което исках, беше силно да прегръщаш, щях да съм до теб, без ти нищо да ми даваш! Щях да те обичам, без дори да заслужаваш , щях да ти се моля - гордостта си да преглътна. Само за да мога пак в ръцете ти да тръпна. Щях да се надявам, но съм изморен. Чувствам се безсилен, даже изхабен… щях да се разплача, но дори това не мога да изпитвам нищо - нито радост…ни тревога…щеше да ми липсваш, но сърцето ми е празно. А до вчера биеше за теб безотказно - днес дори една причина не остана да искам за ръката да те хвана. Но бъди спокойна и това ще мине. Сърцето трябва само малко да почине. След това ще бъде като ново. Да се влюби пак ще е готово. А сега те моля - тръгвай си. Върви … то има нужда малко да поспи!

Как ми се иска всичко да знаеш...

С теб съм винаги в таен диалог, без изобщо да бъдеш тук.