The feelings of Lora

Малко по-малко, слой след слой те забравям

Всичко, което написах за теб оставих незавършено. Както връзката по между ни

За мен пътят е само един и винаги ще ме води към теб

Той ще остане завинаги първата ѝ любов. По детски наивна и чиста. Без лъжи и без съмнения. Защото любовта гореше, имаше си собствен пламък. И силно вярваща, че това ще е завинаги. Без да знае, че край все пак ще има. Че любовта ще изгасне. Но все пак късно вечер, когато остане сама с всичките си мисли, ще си спомни за него. За това, което бяха и онова, което можеха да бъдат.

Спри да се страхуваш за неща, над които нямаш контрол

Да се страхуваш да обичаш. Защото от любовта боли. Колкото и клиширано да звучи. Понякога не можеш да избягаш от мислите си, от силата, която имат над теб. Защото те ти напомнят за старата болка, за самотните дни. Сега ти е добре. Сама. Без никого. Защо ти е някой, който може да те нарани? Да има власт над теб и да те покори. Защо трябва да се доверяваш, отново и после да си плащаш? Сега само се страхуваш, не можеш да обичаш. Не си готова, да се довериш.

Да допуснеш някого. Не физически, а емоционално. Да се довериш без да се страхуваш дали ще пусне ръката ти. Когато види болката, белезите и раните, които криеш и да ги обикне.

Очакваш да излекува сърцето ти същият човек, който го разби