Obbleu indeed.

Капките дъжд неуморно се блъскаха по дървото и камъка, изграждащи Плиска. Пресияна имаше чувството, че валеше директно в главата ѝ и капките яха като ледени късчета, които се впиваха в мозъка ѝ. Мразеше дъжда, не заради физическото неудобство, което причиняваше, все пак беше воин. Ако беше през деня, ако беше навън на патрул, ако не беше сама вкъщи в леглото си, а беше заобиколена от други…

– Недей да носиш този кафтан днес, много са му стегнати ръкавите. Как ще ти връзват мартеници? Канасубиги Омуртаг, от бога архонт, търпеливо изслуша хокането на втората си жена относно модния му стил. Третата съпруга клатеше глава в знак на отчаяно съгласие. Двете се бяха озовали в покоите му по едно и също време, за да му вържат мартенички. Първата естествено беше успяла да ги изпревари.…

Мома Пресияна и Белериг-боил 3 4. При баба сега да съм си, при баба, баба би рано станала, станала, и мен би леко будила, будила: “Дигни са, чедо, дигни са, дигни са, баба е пита месила, месила, с бел мед я намазала, мазала.” Беше се вече стъмнило, когато двамата стигнаха до една малка полянка дълбоко в гората. По средата ѝ се издигаше една самотна шатра, а до нея имаше запален огън, край…

Акронски драми 11 Акронски драми 10 Пътят към Малрейра мина без някакви особени перипетии – аурата на…Двете птици, а и на Флириел, беше достатъчна, за да откаже повечето магически същества от изкушението да нападнат групата, която привидно се състоеше от:Двама елфа*, единият от които изглеждаше, сякаш всеки момент ще припадне, а другият в безсъзнание левитираше до него;Младо момиче с островърха…

Маламир, третият син на Омуртаг, се събуди посред нощ, защото му стана студено.-Ателът ми… – момчето, което привидно беше на около 12, затърси одеялото си, но не го намери на ложето си. Протегна ръка към пода и го напипа – беше го изритал.Бързо се зави отново и понечи да се върне към съня си, в който яздеше коня си из безкрайна поляна…Но осъзна, че е жаден и не може да заспи. Въздъхна и се…

Предишна глава: Мома Пресияна и Белериг-боил 2 Вървели, що са вървели, минали гора зелена, едно ми пиле пееше: – Божне ле, вишен в небето, де са е чуло, видяло жив чуляк с мъртъв да върви! Сияна дума Белчану: – Бате Белчо, Белчуне, какво ми пиле пееше – де се е чуло, видяло жив чуляк с мъртъв да върви! Белчо Сияни думаше: – Я върви, сестро Сияно, тука е гора зелена, сякакви птички…

Защо пиша? Защото обичам да създавам красиви неща, но това, което аз намирам за красиво, забелязвам, че повечето хора намират за скучно, за твърде битово, за банално, за странно, или дори за грозно или притеснително. Мисля, че летните нощи са красиви, но не се чувствам комфортно в тях – и точно това ги прави красиви по свой собствен начин, различен от, например, пролетните нощи, или зимните…