Mama Eimi

My name is Violeta, 36. I'm from Sandanski in Bulgaria but I'm currently living in Germany. I have two sons - Kiril is ten years old and Viktor is nine months old.

When I was pregnant with my first child I thought that breastfeeding was a natural process and that I wouldn't need to learn anything or to ask anyone. I hadn't even discussed the subject with my friends.

Unfortunately it turned out to be much more complicated than I imagined.

Ten years ago, when Kiril was born, breastfeeding proved to be really difficult and painful.

Nobody explained what you should do when you have flat nipples and it's hard for the baby to latch on. Who would have guessed that the midwives wouldn't encourage me to breastfeed, that they wouldn't help me with my heavy and tender breasts? It was easier for them to take my son and feed him with formula because "baby is hungry".

I thought that once we got home from the hospital everything would be ok. But...at home I didn't receive support from my family. They even "advised" me to dry up my milk because I didn't have enough and I was "tormenting the baby with those flat nipples."

My GP gave me the same advice and prescribed me some tablets, with which I stopped my milk supply.

So we fed Kiril with formula milk and he developed well. But when he started nursery he used to get ill a lot, and at preschool it was the same. He would take a long time to recover and always ended up on antibiotics. I think me not breastfeeding him for very long played a big part in that.

It makes me sad that I didn’t have anyone to help me back then, when I had a newborn baby and was in need of support.

I was a young and inexperienced mother and I listened to the inadequate advice of the people around me.

I didn't stand up for myself and insist on continuing to try and I regret missing out on those precious moments with my child.

Nine years later, when Viktor was born, I was well informed. I had read everything I could find on the subject and I'd watched lots of video clips.

I gave birth in Germany and the only similarity between my two births is the fact that they were both by cesarean. The staff there are much more helpful. As soon as they had taken the baby out they put him on top of me. About half an hour later (after they sewed me up) the midwife helped baby to latch on. The first night the midwives and nurses came round every half hour to check if we needed anything and to help the baby to suckle, because I couldn't get up. The midwives didn't offer formula at all to those mothers who had decided to breastfeed.

My birth in Germany is a lovely memory, unlike the one in Bulgaria.

Of course, I experienced some of the same difficulties, like sore nipples and blocked ducts, but this time I was informed. I knew what to do and so I dealt with everything much more easily.

My sister in law also helped me. She has experience in breastfeeding and she answered all my questions, telling me what to read and where to find information.

I also had the support of my partner this time, which is really important.

I have now been successfully breastfeeding my second child for nine months. The first five of which he was exclusively breastfed. I'm really happy that I'm giving my child the most precious thing of all. I enjoy every moment and every minute we spend nursing. Breastfeeding is the only aspect of parenting in which I never have doubts that I'm doing what's best for my child.

For me breastfeeding means the moments that are just for me and my son, moments of closeness and peace. I hope to nurse him until at least two years of age and I would really like weaning to happen smoothly. I want those moments of closeness to last for a long time.

If there are other mums reading who, like me, have had an unsuccessful attempt at breastfeeding but would like to try with another child, I would advise them to inform themselves.

There is loads of information availble online and there are forums and blogs where you can find really good advice. I would advise them to read up, before they give birth, about whatever it was they had difficulty with the first time around.

Казвам се Виолета, 36, от град Сандански, България. От три години живея в Германия. Имам двама сина – Кирил е на десет години, а Виктор е на девет месеца.

Когато бях бременна с първото ми дете, мислех че кърменето е естествен процес и няма да има нужда да се уча на нещо или да питам някого. Дори не бях обсъждала темата с приятелки. За съжаление се оказа много по-сложно от колкото си представях.

Преди десет години, когато се роди Кирил, кърменето се оказа много трудно и болезнено. Никой не ми обясни, какво се прави, когато зърната са плоски и за бебо е трудно да захване. Кой да предполага, че акушерките няма да ме насърчават в кърменето, че няма да ми помогнат с натежалите и болезнени гърди. За тях беше по-лесно да вземат сина ми и да го нахранят с адаптирано мляко, защото “бебо е гладен”.

Мислех си, че като се приберем вкъщи, всичко ще бъде наред. Но.. вкъщи така и не получих подкрепа от близките си. Даже ме „съветваха“ да си спра кърмата, защото е много малко и мъча бебето с „тези плоски зърна.“ Личният доктор ме посъветва същото и ми изписа хапчета, с които си спрях кърмата.

И така хранехме Кирил с адаптирано мляко и той растеше добре. Но когато тръгна на ясла боледуваше много, и в детската градина пак така. Много трудно се възстановяваше и винаги се стигаше до антибиотик. Мисля че това че не го кърмих дълго играе голяма роля.

Тъжно ми е че не намерих някой, който да ми помогне тогава, когато имах новородено бебе и се нуждаех от подкрепа. Бях млада и неопитна майка и послушах неадекватните съвети на хората около мен. Не настоявах пред всички и себе си да продължа да опитвам. Съжалявам че не дадох на детето си най-ценните и близки моменти.

Девет години по-късно, когато се роди Виктор, бях добре информирана. Бях изчела всичко, което намерих по темата и бях изгледала много клипчета.

Родих в Германия и единственото общо с раждането ми в България, е това че родих секцио. Хората от персонала там са много по-внимателни. Веднага след изваждането на бебето, го сложиха върху мен. Около поливни час по-късно (след като ме зашиха) акушерката помогна на бебо да засуче. Първата нощ акушерките и сестрите минаваха през половин час, за да проверяват имаме ли нужда от нещо и да помагат на бебо да суче, защото аз не можех да ставам. Акушерките въобще не предлагаха адаптирано мляко на тези майки които са решили да кърмят. Раждането ми в Германия е хубав спомен, за разлика от това в България.

Естествено, че пак имаше трудности, като разранени зърна и запушени канали, но този път бях информирана. Знаех какво трябва да правя и съответно минах през всичко много по-лесно.

Също ми помогна снаха ми. Тя има опит в кърменето и отговаряше на всички мои въпроси, казваше ми какво да прочета и къде да намеря информация.

Този път също имам подкрепата на мъжа ми, което е много важно.

Вече девет месеца успешно кърмя второто си дете, като до шестия месец е изключително кърмен. Много съм щастлива, че давам на детето си най-ценното, радвам се на всеки момент и всяка минута кърмене. В отглеждането на сина ми, кърменето е единственото нещо, в което не се съмнявам че правя най-доброто за него.

За мен кърменето е момент, който е само за мен и сина ми. Кърменето е момент на близост и спокойствие. Надявам се да кърмя детето си поне до две години, и много бих искала отбиването да стане плавно. Искам тези моменти на близост за по-дълъг период от време.

Ако четат други майки като мен който имат неуспешни опити с кърменето, но искат да опитат с друго дете, бих ги посъветвала да се информират. Има достъпна информация в интернет, има форуми и блогове където може да намерят много добри съвети. Бих посъветвала тези майки да четат предварително, за това което ги е затруднило първия път.

We all know that breastfeeding is usually the healthiest choice for both mum and baby but there are loads of other reasons to breastfeed that you might not have thought about. To celebrate world breastfeeding week I’m sharing with you five of the things I love about breastfeeding…

1. It ALWAYS calms my baby.

It doesn’t matter whether he’s hungry, tired, teething or grumpy for some unknown reason - one thing’s for sure - suckling makes him calmer and happier, at least temporarily anyway! I find this especially useful when caring for a toddler who’s constantly falling over and bumping himself. It’s a quick, easy and effective way of making the pain go away. 

 Also it’s been proven that breastfeeding produces pain-reducing chemicals in the mother’s body too!

2. It burns fat.

I, like many women, got fatter during the early months of breastfeeding (the body builds up fat stores, just in case.) However, as my babies got older I found that the extra kilos started dropping off at lightning speed! When my first son was six months old I quickly went back to my pre-pregnancy weight, without dieting and with no other exercise apart from pushing the buggy! With baby number two the process was a bit slower but the same thing happened again. Just after my son’s first birthday I managed to squeeze back into my old jeans - magic!

3. It gives me closeness with my baby.

I’ve written about the special bond before but it’s worth mentioning again and it’s probably my favourite thing about breastfeeding. Breastfeeding makes me irreplaceable to my baby and helps to create an unique bond which I find hard to describe. Yes, it’s physically demanding and yes, it ties me to my baby, giving me less freedom, but I’ve come to embrace and even enjoy this period of my life, seeing it as the fulfillment of my role as a woman and mother. After all, it’s only one or two years out of what I hope will be at least another 40-50! 

I also have to admit that I’ll miss using the “I can’t, I’m feeding” excuse when there’s washing up or tidying to be done!

If you’d like to read more of my thoughts on the subject, have a look at these  previous posts: The Irreplaceable Bond

The Fleeting Moment

4. It leads me to make healthier choices.

Breastfeeding gives me a great excuse to say no to that second cup of coffee or second glass of wine - making me just that bit healthier.

I’m also more cautious about how much medication I take and which foods I eat. Becoming a mother has made me much more aware of what is actually in our food and I now read every label meticulously before buying anything, thus the whole family eats less rubbish!

Having said this, breastfeeding is not nearly as limiting as many people like to believe. There are no foods which are necessary to avoid completely and many medications are, in fact, safe to take.

Check out this brilliant website for checking which medicines are safe to take while breastfeeding:

e-lactancia

And click here for more information on what to eat while breastfeeding:

Breastfeeding and diet

5. It’s good for the planet!

Not only is breastfeeding completely free, it’s also  completely green!

WABA says: "Breastfeeding entails less energy when compared to formula production industries... Formula production implies dairy farming that often puts pressure on natural resources and contributes to carbon emissions and climate change."  source - http://worldbreastfeedingweek.org

Adding this to such a long list of reasons to breastfeed makes me happy in the knowledge that not only am I doing what’s best for my baby but also what’s best for the environment.

This is an article I wrote in Bulgarian for national breastfeeding celebration week but I’ve only just got round to translating it!

This week in England is national breastfeeding celebration week and this year’s topic is ‘breastfeeding support.’ The idea is to share stories about women who have helped and supported us in breastfeeding - so-called ‘breastfeeding friends’

I decided to share a bit of my story and tell you about the person who has been my greatest inspiration in breastfeeding - my mum. My mother is one of whom it can be said really has given everything of herself (maybe even too much) for her children. My two younger brothers and I never went to preschool, my mum stayed at home with us. My father didn’t earn a very big salary, but they found a way to get by. It was more important for her to be there with us than it was for us to have lots of toys or holidays abroad, something for which I will always be grateful.

Her mother, my grandmother, didn’t breastfed her children, but my mum nevertheless decided that she wanted to breastfeed. When she trained to become a nurse, she learned that it is the best start in life that a mother can give her child.

With each child, mum became more experienced and the duration of breastfeeding became greater. My youngest brother was weaned at two years and four or five months.

Besides us three children, my mother also donated breast milk to other babies. I still remember how she used to express from one breast, and at the same time collect what dripped from the other into a collector. A truck would come to our house, collect the milk and take it to the bank for babies in need.

Thanks to all of this, breastfeeding in our family was something quite normal, an ordinary part of life. And when I became a mother I knew there was no option for me other than to breastfeed.

Let me tell you how it was my destiny, even as a newborn baby, to become a nursing mother:

When I was only two weeks old I developed an abscess on one of my breasts and had to have a small operation in hospital. My mother, in spite of all her anxiety, thought to ask, “Will it prevent her from breastfeeding when she’s older?” The doctor told her there shouldn’t be a problem, I would just have one less duct on that breast.

And here I am, thirty-two years later, with a thin, white scar on my right areola, and two beautiful, breastfed sons. We’re still going strong with the youngest, I hope for at least two years. I’m also trying to pass on my modest experience to other mums who need encouragement. I thank my mother for always giving me advice, support and courage and for giving me the most wonderful example of a dedicated, breastfeeding mother.

I would love to hear your stories about the women who supported you in breastfeeding - you can use the hashtag #bffriend17

Тази седмица в Англия е националната седмица на кърменето и тази година темата е ‘подкрепа за кърмене’. Идеята е да споделим истории за жените който са ни помогнали и подкрепили в кърменето - така наречените ‘breastfeeding friends’

Реших да споделя малко от моята история и да ви разкажа за човека който ми е най-голямото вдъхновение в кърменето - майка ми. Моята майка е от онези за които може да се каже че наистина е дала всичко от себе си (даже може би твърде много) на децата си. Аз и двамата ми по-малки братя не сме ходили на детска градина. Майка ми стоеше вкъщи с нас. Баща ми не взимаше много голяма заплата но намираха начин да се справят. За нея бе по-важно да е до нас от колкото да имаме много играчки или ваканции в чужбина, нещо за което винаги ще съм благодарна.

Нейната майка - баба ми - не си е кърмила децата но майка ми все пак е решила че тя иска да кърми. Когато е учила за да стане медицинска сестра е разбрала че това е най-хубавото начало в живота, което една майка може да даде на своето дете. С всяко раждане е ставала все по-опитна и продължителността на кърменето, по голяма. Най-малкият ми брат се отби на две години и четири, пет месеца. Освен трите и деца, майка ми също така е дарявала кърма на други бебета. Спомням си как цедеше от едната гърда и в същото време събираше това което капеше от другата в чаша. Едно камионче идваше у нас, събираше кърмата и я отнасяше в банката за бебета в нужда. Благодарение на всичко това, в нашето семейство кърменето бе нещо съвсем нормално, обичайна част от живота. И когато аз станах майка знаех че няма друг вариант за мен освен да кърмя. Искам да ви разкажа как ми е било писано още като новородено бебе да стана кърмачка: Когато съм била само на две седмици съм получила абсцес на едната гърда и се е наложило малка операция в болницата. На майка ми, въпреки всичката ѝ тревога, ѝ е хрумнало да пита “Ще ѝ пречи ли да кърми когато порасне?” Доктора ѝ е казал че не би трябвало да има проблем, просто ще имам едно каналче по-малко на тази гърда.

И ето ме, тридесет и две години по късно, с тъничък, бял белег на дясната ми ареола и двама прекрасни, кърмени сина. С малкия продължаваме, надявам се поне до две години. Опитвам се да предам и моя скромен опит на други майки които имат нужда. Благодаря на майка ми че винаги ми е дала съвет, подкрепа и кураж и че ми е дала най-чудесния пример за всеотдайна, кърмеща майка.

Ще се радвам да чуя вашите истории за жените който са ви подкрепили в кърменето - може да ползвате хаштаг #bffriend17

“Имаме красиво бебе, момченце!” Това беше новината която бързо се разпространяваше сред роднини и приятели в онзи ден през Януари 2014г когато станах майка за първи път.. 

След месеци в очакване, доста травматично цезарово сечение и пет дни в болницата, беше огромно облекчение да сме най-после у дома. Очакването се превърна в реалност - наистина имахме бебе!

Както при всички нови родители, първите няколко месеца бяха като вихрушка от сменяне на пелени, едночасови хранения и безсънни нощи. в началото на родителство трябва да научиш да правиш толкова много нови неща и да свикнеш със съвсем нов начин на живот.

тъкмо си мислех че започвам да привиквам към майчинството когато започнаха да се появяват комплекс нови предизвикателства. Да измисля разнообразно меню пюрирани плодове и зеленчуци за да заситя бързо-растящото ми бебе. Да намеря начин да жонглирам с домакинската работа и грижите за все по-дългобудуващия ми мъник.

После когато приближаваше първия му рожден ден, започнахме да чакаме с вълнение, както правят всички родители, първите му думи и първите му стъпки. Те дойдоха съответно на 10 и 11 месеца и разбира се бяхме много радостни и горди да сме родители на чудесно, говорещо и ходещо детенце.

Но имаше нещо което през всичкото това време не ми беше хрумвало. Нещо за което въобще не бях мислила докато вторият ми син не стана на няколко месеца. Един ден го гушках докато той заспиваше и изведнъж ми дойде на ум - моето бебе, скоро въобще няма да е бебе вече! Сетих се че докато полагаме усилия за да свикнем с това че имаме бебе, забравяме че всъщност ще бъде бебе само за много кратък период от време. И въпреки че е нормално да чакаме постиженията в развитието, в това трескаво очакване не осъзнаваме че губим скъпия етап когато детето е бебе. Съвсем човешко е винаги да искаме това което идва вместо да ценим сегашното.

За това съзнателно реших да се опитвам да се наслаждавам на останалите няколко месеца в който детето ми е все още бебе. Да ценя всяко гушкане, да попивам дълбоко миризмата му и да галя меката му главичка. Да не се тревожа че почти нямам време за себе си или възможност да излезем навън с мъжа ми. Ще дойде времето за всичко това. Постиженията ще дойдат също и заедно с тях нови радости и предизвикателства.

“We have a beautiful baby boy! ” That was the news that was quickly passed around family and friends on that day in January 2014 when I first became a mother. After months of anticipation, a somewhat traumatic cesarean section and five days in hospital it was a huge relief to finally come home and start getting used to life with a baby.

The first few months were a flurry of nappy changes, hour-long feeding sessions and sleepless nights. The beginning of parenthood is about learning to do so many new things and getting used to a completely new way of life. The weeks seemed to whizz by.

Just as I thought I was settling in well to motherhood and I had our little routine worked out, a whole new set of challenges started to present themselves: trying to think up a varied menu of pureed fruit and vegetables to satisfy the appetite of my rapidly growing baby and trying to juggle house work with caring for my ever more wakeful little one who was wanting more and more attention. Then, as his first birthday came in sight, we waited excitedly, as do all parents, for his first words and his first steps. They came at 10 and 11 months respectively and we were overjoyed of course and so proud to be the parents of a bubbly walking, talking toddler.

But through all of this there was one thing that hadn’t occurred to me - something I didn’t think of at all until my second son was a few months old. I was cuddling him one day as he drifted gently off to sleep and it suddenly hit me: soon my baby won’t be a baby at all! It occurred to me that while we’re so busy getting used to having a baby we forget that he’ll only really be a baby for a very short period of time. And while it’s normal to look forward to the developmental milestones, in a way we’re wishing away those precious moments of babyhood. It’s part of the human condition to always want what’s coming next rather than appreciate the moment.

Моето бебе вече е на 6 месеца и половина. Адаптирано мляко съм давала само един път и то в болницата на втория ден от раждането и….нямах все още кърма, коластрата не и стигаше и тя ревеше от глад. Първия месец от кърменето преживях най-големия си ужас и исках да отбия…сигурно поне пет пъти. Имах адски болки от постоянното дъвкане на зърната. Никога няма да забравя как една сутрин мъжа ми отиваше за работа към осем часа и влезе в стаята а аз ревах…от болка, от самосъжаление, от безсилие. Казах му “исках, но не мога повече” и той ми каза “обичам те и каквото решение вземеш, с теб съм..”. Но не можах да спра..да си майка не е само да го износиш… Извиках консултант по кърменето, но файда да ви кажа…почти нулева..каза ми “юздичката в устата е плитка, за това не захваща добре зърното и трябва да се сцепи!” Знаех инстинктивно че не е така и втори път не и звъннах. Започнах да помпя с помпата от едната гърда и да давам да суче само от другата..два дена едната ..два дена другата… и болката просто изчезна…все едно никога не я е имало. Сега след 6 месеца и половина мога да кажа, че кърменето е най-прекрасното чувство което съм изпитвала. Изпитвам мъка и страх от деня в който ще ми се наложи да я отбия! Екатерина, 34, Варна

Мама Ейми: Консултантите по кърмене вършат чудесна работа. Въпреки че в случая на Екатерина съветите не са ѝ били особено полезни, препоръчвам всяка жена която има проблем с кърменето да се свърже с консултант. Тук може да намерите най - близкия до вас: http://lllbg.org/kontakti/

http://www.podkrepazakarmene.com/consulting

My baby is now six and a half months old. I’ve only once given her formula milk and that was in the hospital two days after she was born. My milk hadn’t come in yet, the colostrum wasn’t enough for her and she was crying with hunger. The first month of breastfeeding for me was the most horrific experience and I wanted to give up at least five times. My nipples hurt so much from her constantly chewing them. The pain was unbearable. I’ll never forget how one morning my husband was leaving for work around eight o'clock, he came into the room and I was crying…from pain, from self pity, from helplessness. I told him “I wanted to but I can’t do this anymore.” And he said to me “I love you. Whatever you decide to do, I’m with you. ” But I couldn’t stop. Being a mother is not just about carrying the baby… I called a breastfeeding counsellor but I must say, I didn’t find it very helpful. She told me “your baby is tongue tied and she’s not latching on properly” My instincts told me otherwise and I didn’t call her a second time. I started to express milk from one breast and only feed my baby from the other one for two days. Then I swapped over and only fed her from the other breast for two days. The pain just disappeared! It was as if it had never existed. And now, six months later I can say that breastfeeding is the most wonderful feeling I have ever felt. And I feel sad and scared when I think about the day when I’ll have to wean her off! Ekaterina, 34, Varna, Bulgaria

For more information about the issues in this story click here: http://www.babycentre.co.uk/a263/sore-nipples

Бременността не е като никое друго човешко преживяване. Това което започва като няколко клетки бързо се превръща в истинско бебе, мърдащо и ритащо в корема на майката - разтягайки тялото и до краен предел, докато дойде време да излезе на бял свят. Независимо дали бременността е тежка, радостна или по малко от двете, едно нещо с което всяка майка може да се съгласи е това че бебето е част от нея. За това раждането е толкова голям шок за женското тяло - част от него буквално се е отделила. И за това много жени, както чувстват щастие и облекчение след раждане, също изпитват празнота и загуба. Това е особено вярно ако, поради обстоятелствата, бебето е отделено от майката в часовете или дните след раждането. За съжаление се наложи да раждам двете си деца с цезарово сечение и както е традиционно тук в България, взеха бебетата веднага след операциите за да ги гледат акушерките. Първото ми дете повече от 24 часа бе отделено от мен, второто малко по-малко. За мен майчинството започна с интензивна физическа болка и болката от раздялата. Но мога да ви кажа че в онзи вълнуващ момент когато ти дадат бебето и то засуква за първи път всичките отрицателни емоции изчезват. Отново бебето е Съединено с вас както е било в матката. Кърменето е продължението на първоначалната единност. Бебето вече е отделен човек но още е 100% зависимо от вас за неговото оцеляване. И зависимостта е взаимна - вече сте майка и всяка фибра от тялото ви е препълнена от нуждата да обслужва и пази това малко същество. Кърменето е много повече от просто хранене - то удовлетворява напълно физическите и емоционални нужди на бебето и майката. Предопределено от природата, не само да е съвършена храна за бебето, но и да създава силна връзка между майка и дете която ще трае цял живот.

За бебето раждането е страшно. Изведнъж изхвърлено от тихата, тъмна матка в свят пълен с ярки светлини, силни шумове, хора, въздух и дрехи. Всичко е различно но вие сте единственото което не се е променило. то ви познава - миризмата ви, гласа ви. И въпреки че още не е способно да обича, когато е на гърдата ви то знае че е там където трябва да бъде - утешено, топло и в безопасност. За сега, за вашето бебе, вие сте просто куп чудесни усещания. Но с идващите месеци то ще се научи да ви обича като никой друг. Ще ви опознава като някой който му дава това което никой друг не може. Единственият човек без който не може да живее. Това означава ‘майчинство’ - да сте напълно и изцяло свързана за друг човек - да давате всичко от себе си получавайки в отплата неизмерима радост.

Вярвам че кърменето прави майчинството пълноценно преживяване.

Но въпреки всичко това знам от личен опит че нещата не винаги се уреждат толкова естествено колкото бихме искали. Не е моя работа да съдя жена която не кърми поради каквато и да е причина, обаче се разочаровам да чувам все повече за жени който започват с намерение и желание да си кърмят бебетата но, заради различни трудности, не успяват. За много майки е невъзможно да се справят в самото начало, други се срещат с препятствия през първите няколко седмици и се обезкуражават.  Това което ме фрустрира особено много е че най-често срещаните причини за неуспешните опити в кърменето са липса на информация, липса на подготовка и липса на подкрепа. Най вече ми е тъжно знаейки че толкова много майки и техните бебета се лишават, не само от много броените здравословни предимства, но и от емоционалната близост, взаимната радост - незаменимата връзка.

Ето защо създадох този блог. Искам да комбинирам лесно разбираеми съвети с вдъхновяващи истински истории. Едно пространство в което нови и бъдещи майки да намират кураж и подкрепа.