Цитати

И после те оставят сам, със всички спомени.

Не ми вярвай… когато бъркам думите и ти крещя, че не липсваш.

“Трябва ми мъж същия като мен: да вика,да блъска,да чупи, да си тръгва,после пак да се връща, не на думи,а на действия да ме обича. Ураган с характер труден,спокойните не са мен.”

“Не беше нито щастлива, нито нещастна. И много често тя съзнаваше, с тихата насмешка на философ, че беше само сива, никому непотребна вещ.”

“Никога не казвай думата ‘завинаги’. Знаете ли защо ? Сега ще обясня. Никой от нас не може да си контролира, както чувствата така и емоционалните си състояния. Затова никога не казвайте на някой нещо от вида на ‘ще те обичам вечно’, 'винаги ще съм до теб’ и прочие. Казвате го, защото в дадения момент го чувствате, мислейки си, че ще усещате това завинаги. Но изобщо не е така. Точно поради тази причина хората биват наранявани. Зашото някой ни казва, че винаги ще е до нас, следователно ние му вярване и точно когато ни забият нож в гърба започваме да си припомняме всички тези мили и задоволителни думи. И точно заради това страдаме.”

“О, неразумний юроде! Поради что се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.”

“Но ако не съм същата, коя съм тогава?”

“В края на краищата, ако някой ме нарече „егоист“, какво ми казва? Казва ми: „Не мисли за себе си, мисли за мен“. Е, кой тогава е егоистът? Хорхе Букай”