🦄 ~

🥳

Може би и ти ме помниш — не във всеки миг, но понякога. Какво бихме били, ако не се бяхме загубили? Сега сме само ехото на нещо, което някога беше истинско.

Ами ако животът ми е по-кратък от търпението ми ?

И знаете ли кое е най тъжното? Ти се чудиш, защо това се случва на теб, с какво си го заслужил, дал си всичко от себе си все пак, нали така ? Защо ? Когато ти седиш, и си задаваш тези въпроси на него не му пука изобщо за теб. Ето това най много боли..

Не чувствата си.

И ти скъпи мой, остана най голямата рана в сърцето ми, която никога няма да нарастне. И да нарастне, все ще остане следа. Като раните в коленете на малките деца...

А той пишеше стихове за всички жени.

Съжeлявам за това че повече никога няма да мога да ти се доверя.