Р(ад)ост-и-на(теб)

Изтриваш ги от телефонния си указател,

от социалните мрежи,

понякога и от мислите си.

Изтриваш ги от живота си

и не говориш за тях,

защото те това си избраха,

но не можеш да ги изтриеш от сърцето си.

Искаш да ги изтриеш от там,

а не можеш.

Нищо не са ти дали,

нищо не успя да им дадеш,

макар толкова силно да искаше.

Живота ви бе едно голямо разминаване.

Но въпреки всичко

са се заклещили упорито там,

в това твое щуро сърце.

И не можеш да направиш нищо.

Отдавна не очакваш нищо от тях

и си обърнал/а нова страница,

Но не можеш да ги забравиш.

Не е нужно.

Просто Безусловната Любов

избира да стигне до тези хора, чрез теб.

Може би имат нужда от нея,

не от твоята любов конкретно,

а от Любовта като цяло

и просто ти си този/тази,

която да ги захрани.

Защо ли? Защото можеш.

Защото никой друг не ги обича като теб.

И не, не си мисли, че си губещ/а.

Теб също някой друг те захранва

с безусловната си Любов,

без да знаеш.

Всичко, което даваме се връща при нас,

просто почти винаги не е от човека,

на който сме дали.

Твоята Любов лекува.

Не е нужно да забравяш хората,

които имат нужда да бъдат помнени.