цитати ˚ . ☾ ˚

Ум, пари. Любов и име.

Никой жив не знае как, докога и колко има.

Всичко е лъжа.

Богат само даващият бива.

Гол дойдох на този свят, гол от него си отивам.

Списък с осъзнати неща/ малки напомняния:

1. Хората са твърде зависими от интернет и технологията като цяло.

2. Небето през нощта всъщност е толкова красиво и трябва да прекарваме повече време гледайки го.

3. Можем да отидем където си поискаме и да бъдем когото си поискаме. По всяко време. Ние сме това, което ни ограничава.

4. Места и хора могат да те изненадат ако им дадеш шанс.

5. Ти можеш да изненадаш себе си ако си дадеш шанс.

6. Хубави неща се случват като излезеш от зоната си на комфорт и се предизвикаш да направиш нещо, което не си мислил, че можеш да направиш. Повярвай си.

7. Да прекараш време с хора, с които не си необходимо близък, може да е много освежаващо.

8. Навън е по-хубаво.

Понякога краката ми потъват,

понякога ръцете ми са крехки,

понякога не искам да ме будят,

понякога съм точно като всеки.

Щом случи се това "понякога",

не мога да се нарека дори човек.

Срещна ли го - тъжното понякога,

струва ми се дълго, повече от век.

"Понякога" ме кара да не вярвам,

че има смисъл във смеха ми,

кара ме, тъй нагло, да забравям,

че звезден прах тече отдавна във кръвта ми.

"Понякога" се връща пак и пак,

сякаш за да го преборвам винаги,

за да ми напомни, че съм вечен кръговрат,

че "понякога" със сигурност не е "завинаги".

В едно отношение си позволявам слабост. Винаги. Да бъда възможно най-истинска с хората, които са ми най-близки. Без маски, без очаквания, без план, без правилно и неправилно. Разобличавам себе си до безобразие, до свръхгрозно, до неморалност и до ненормалност.

Оказа се, че силни хора нямат достатъчно сила да гледат слабост, да я прегърнат, да й се порадват, да я обикнат.

Те са невинни. Светът е тяхната вина. Пълен с изисквания за правилност. Няма място за слабости. Очаква се да се държиш подобаващо. Да си истински не е от първостепенна важност.

Силни хора съм наранявала най-дълбоко. Не съм виновна. От тях очаквам да издържат на истини.

Неудобно е така да се приказва, братя мои, но такава е, за съжаление, истината. Може някъде по другите планети да съществува друг живот, съвсем различен от нашия - дай боже. Когато умрем, ако сме безсмъртни, там ще отидем и няма да плащаме нито стотинка за нищо.

нежността, с която живеем и оставяме след себе си:

начинът, по който говорим и пишем, колко сме внимателни и колко се стараем да носим по-малко болка, по-малко страх и повече учудване, очарование и трепет, повече красота;

с начинът, по който докосваме цветята с очи и затворените очи на някой, който обичаме с устни.

как шептим колко силно можем да се смеем и да засмиваме другите.

това е