От сърце

Тихо.

Не продумвай...

не му е сега времето.

Не се връщай назад,

не търси отминали себе си;

всичко е приключено и погребано вече.

Тихо.

Само аз и ти знаем цената,

линиите се преплитат и разплитат,

събират, раздалечават,

изчезват, губят се...

А мен ме няма.

Няма да се върна,

няма да търся,

няма да мисля,

няма да викам.

Ще мълча. Тихо.

Като безмълвна морска шир.

Гмурвам се,

тялото ми се огъва във водата,

като змия сменям кожата си...

Бавно измивам отминалите надежди и терзания от организма си.

Остава чисто... И страшно.

Нищо, сега ще започна да цапам отново,

други длани, във вече различната ми коса,

различен поглед, очите ми не са същите,

в които се взираше ...

Тишина.

Тихо.

Започвам с послеписа

защото уж вече написах всичко,

изписвам те тук,

дори да не ми повярваш

...

И ако чувствата не са достатъчни - това е моето действие.

Рисунка от малки виртуални буквички,

понеже не мога да те прегърна.

Думи от сърцето,

понеже не можеш да ме видиш.

И вяра, че утре ще има.

Сега разбираш - имам самочувствието на жена, която кара мъжете да пишат и живеят.

Понякога обичаш някого

достатъчно,

за да му кажеш, че не го обичаш;

за да замълчиш

и да го оставиш да повярва в казаното;

за да не извикаш:

"Аз не мога да съм сега най-добрия за тебе,

щом не мога да съм добър дори за себе си..."

Понякога...

Обичаш някого достатъчно,

за да изтръгнеш сърцето си и да му го подариш на раздяла;

за да го натириш

да търси щастие,

което ти не можеш да му дадеш...

Да, ...

Не те обичам,

русалките се давят също,

щом любимият им с друга

Мъжете в живота ми винаги идват,

когато не съм готова за тях. 

Карат ме да ги накарам да се влюбят… 

 докато почти ги заобичам

                           -и си тръгна. 

Мъжете в живота ми винаги оставят след себе си вкус на 

едно изтънчено чувство на вина, 

една недоизживяна тръпка, 

която ме мами

                   (и моли)

да се върна обратно в прегръдките им. 

Тях (мъжете в живота ми), 

аз никога не си позволявам да обичам 

(освен когато си тръгват) 

А те си тръгват винаги, 

когато аз се върна… 

 Те не са за обичане 

-мъжете в живота ми са моята колекция от възвишени страдания- 

Те ме превръщат в изящна изкусителка, в жена на живота си,  

която да плени въображението им за ден,

                                                                       седмица, 

месец… 

и да си отиде

                  преди магията да е изветряла. 

Мъжете в живота ми са отражение- 

на моите настроения. 

Те са задоволените ми прищевки, 

а аз оставам винаги

 тяхната най-голяма страст

                    или

                      най-горчивото им разочарование. 

Мъжете в живота ми не са нищо повече, 

освен нюанси на собствената ми самовлюбеност. 

И точно затова

        те са единственото,

-Нима в тази няма?