Харесва ми да бродя в твоя сън –
полу-реална приказна фантазия.
Когато е заспал светът навън,
душата шепне всичко неизказано...
И някак си във нощния покой
откриваме пролуките към себе си.
И аз съм твоя, а пък ти си мой –
отрекли се от смисъла на времето,
затегнало ни в пясъчната примка
на лист от календара ни отронен.
А миналото ни е прашна снимка,
направена от някого за спомен...
Но тук, в съня ти, винаги си нов.
И аз съм нова – бродница незнайна.
Дойдох да те науча на любов.
А после... Да се преродя във тайна.
Мира Дойчинова - irini
















