#thoughtslikepoison

03 Януари, 23:30 часа, Събота. Цял ден боледуване. Снощи не можах да спя защото ме болеше ужасно много гърлото. Кашлям като стар ЗИЛ. Кихането ми е буквално като викането от Скайрим. Адски безполезен ден. Седях си в леглото целия ден. Надвечер успях да си изпера дрехите. Все още ме цепи главата, но започнах да пия парацетамол и едно капки за нос. Имам едни смучащи хапчета от миналата година, много помогнаха според мен. Правих си няколко пъти чай. Толкова гадно се чувствах целия ден и нямах абсолютно никаква енергия. И сега ми се спи, а не мога да заспя. Пиша това на следващия ден, тоест в неделя, не в събота, защото преди това просто нямах грам сили. Мисля за днес да бъде само това. Пак мислих за Амазонката, но ще говоря за това може би утре, когато се почувствам по-добре. За утре нямам планове. Може би единствено да си прегледам програмата или нещо такова за следващата седмица. Не знам. Ще видим.

02 Януари, 21:31 часа, Петък. Снощи не можах да спя цяла вечер. Беше отвратително. Наистина отвратително. Сутринта заспах някъде към 6-7 и се събудих следобяд. Въобще отвратителна история от всякъде. Гледах толкова много порно, че не е истина. Говорих с една приятелка от Германия, нали не Амазонката, а друга. Тя знае за ситуацията с Амазонката. Говорихме си за много неща. Приятен човек като цяло. Една друга приятелка ме попита да се видим другата седмица. С нея сме добри приятели и тя ми споделя нейните любовни мъки и прочие. Добър човек е като цяло, но не знам как да ѝ откажа да се видим. В смисъл сега в момента не искам да се виждам с никакви хора. Понякога дори съквартирантите са ми много. Тя също е доброволка в кафето за езици, но май и тя ще се маха. Иначе днес такова брутално бездействие няма никъде. Излязох от стаята си някъде към 16:00-17:00 и нямах никакво желание честно казано да ставам дори от леглото. Днес в банята докато гледах в огледалото докато си миех лицето, осъзнах колко адски много съм напълнял. То, коя жена би харесала мъж с моето тегло. Направо ужас. Трудно ми е да се навеждам или като легна даже да се завъртя на една или друга страна отнема доста време. Просто някакъв ужас. Толкова много съм се отдал на това да се тъпча,, все едно огромната дупка мога да я запуша с храна или с нещо такова. Баси, колко много пороци имам. Храна, порно, гейминг и всякакви такива за да избягам от реалността. Не знам не мога да спра. Колкото и да се опитвам всичко ми се струва невъзможно и непосилно. Не съм проверявал, но мисля, че от другата седмица започва и университета, след него и класа по езика въобще толкова работи ще се натрупат пак... Все още не съм отговорил на супервайзерката. Просто не знам, ако съм на нейно място бих просто вдигнал ръце от мен. Като цяло "новата година" започва, като старата. Даже по-зле, защото нося всичко от старата. Не знам просто някакъв ужас. За утре нямам планове пак. Общо взето нищо няма да правя. Тоест същото, както и днес. Нищо. Едно голямо нищо. Предстои още една безсънна нощ с порно може би. Още една безсмилена нощ, след което още един безсмислен ден, седмица, месец, година и така до края. Първите 10 години без интимности минаха, нямам търпение за следващите 10, след това още 10 и така докато стигна до финала. Уморен съм адски много и съм болен.

Истината е, неудобната истина е, че в 21-ви век, а и не само сега, но и преди това от край време, жените винаги са били доминаторите в обществата, просто те не са стояли с лицата си, а всичко е чисто и просто една манипулация. Те са все пак гейткийпърите за отношенията и за началото на едни отношения, било то интимни или романтични или каквито и да са. Това е жестоката истина. Ти може да си поднесеш сърцето на тепсия за нея, а тя просто да го вземе и да го смачка под подмеката си. Ние никога не сме доминирали нищо. Ние не можем да доминираме защото, ако доминара мъжа, се казва изнасилване, малтретиране и всякакви друг вид престъпления. И аз съм напълно съгласен с това, в смисъл насилниците, изнасилвачите и прочие трябва да бъдат горени на клади. Проблемът е в това, че точно тези се харесват на жените най-много. Има ли някакъв социален статут добавен към това, жените направо се подмокрят. Толкова ми е уморено, а трябваше да водя разговори днес с много хора. За щастие успях да избегна колкото се мое повече, само с вуйчо ми майка ми говорих и за 100000 път слушах, как трябва да си намеря приятелка, жена и прочие. Еми няма пък. Сори. Сам си ми е най-добре. За утре нямам планове и няма и да имам. Въобще все ми е тая какво се случва и прочие. Няма да отговарям нито на мейли, нито на обаждания, нито на чатове, на нищо! П.С. Честита "нова" година!

01 Януари, 21:17 часа, Четвъртък. Вчера не можах да напиша нищо, защото нямах време. Е, имах там едни 20-30 минути, в които можех да отделя да пиша, но не го направих. Успхя да свърша почти всички задачи. Бях адски изморен. Накрая вечерта бяхме 5-6 човека се събрали. Аз готвих чевапи плюс едни хапки от фурми с рикота в прошуто. Единият от гостите също готви по план, каквото беше казал. Някаква исландска супа с агнешко. Беше хубава. После приказвахме цяла вечер, те пиха, аз изпих 3-4 литра безалкохолно. После чистих и измих. Легнах си някъде към 3-4 и бях адски много умморен. Днес така не ми се ставаше въобще от леглото, цял ден съм уморен и като пребит. Трябваше да пера и така и не изпрах. Утре сутрин ако се събудя по рано ще изпера. Снощи имаше един момент, след 00:00 когато посрещнахме новата година и всички си бяха пийнали прилично, съквартиранта ми предложи да дадем речи, като например какво искаме да се случи през новата година и прочие. Всички говориха за миналата година как са дошли, какво им се е случило, какви работи искат да им се случат през новата година и прочие. Накрая дойде моят ред и просто нямаше какво да кажа. Единственото нещо, което казах е че съм благодарен, че са ми дошли на гости и сме посрещнали новата година. Благодарен съм, че сме изпратили старата година, която е била просто отвратителна. Това беше. Имаше много въпроси, как, защо и прочие, но успях да ги избегна всичките ловко. Вчера успях да изляза на разходка и имах толкова много мисли в главата, за дядо, за баща ми, за Амазонката, за какво ли не. Мислех си, как накрая сигурно ще свърша като дядо. Човека умря сам и накрая го намериха комшийте на село в къщата. Децата му са далече, жена му,баба ми, умря преди 4-5 години някъде. Този човек прекара живота си в тишина. Винаги следваше и слушаше какво му казват другите. Винаги даваше каквото има от себе си на хората около него. Човек израстнал в семейство от 7 деца, в което той е бил най-големия и прочие. Накрая от толкова много роднини, братя, сестри, деца, внуци, правнуци умря сам. Сам, самичък. Баща ми не знам как е починал, но помня че тази сегашната му последна жена е адски много проклет човек. Вярва в конспирации и във всякакви езотерики и глупости. Днес докато си чатех с една приятелка тя ми сподели за нейния живот с нейния мъж и изведнъж ме обзе адска ярост. Това знам, не просто знам, а съм убеден на 100%, че на мен никога няма да ми се случи. Тоест да съм с някоя жена и тя да прави всичко за мен. Абсолютно никога няма да се случи. Какво ли не съм давал и правил за всички, които съм харесвал и съм имал истински чувства. Колкото и да даваш накрая резултата е един и същ. И сега тук ChatGPT ще каже, "ти си показвал само това приятелско отношение и нищо повече и затова така и те са се отнесли към теб.", ако е така тогава, безкрайно много искам да се спре всичкото мрънкане навсякъде, как мъжете не ставаме за нищо, не сме правили нищо, как все жената трябва да прави всичко и прочие.

30 Декември, 22:34 часа, Вторник. Ден като всеки друг. Днес ходих до магазина. Взех си някой работи, направих си вечеря. Утре трябва пак да ида, за да взема нещо да приготвя за новогодишната вечер. Така не ми се занимава, но трябва да положа усилия, защото другите ще положат. Трябваше днес да чистя, да се пострижа и още куп други работи, но нищо от това не свърших. Станах от леглото в 11:00 май беше. Снощи пак заспах по никое време, защото не ми се спеше. После пак се събуждах периодично, гледах порно и пак заспивах. Не знам, утре идва новата годината, така де утре е 31-ви, но все тая. Идва новата година и аз не съм готов да я посрещна. Нищо няма да се промени. Трябва утре да напиша поне един мейл на супервайзерката, че вече минаха 2-3 седмици, а аз още не съм и отговорил. Ще ѝ пиша, че се отказвам от проекта. Тя ще намери бързо заместител. Не искам да ѝ давам причина защо се отказвам, просто ще напиша, че някой друг ще е по-добре да се захване, тъй като аз няма да мога да се справя. Това все пак не е лъжа, просто спестяване на част от цялата истина. Днес поне си платих сметките, което все пак е нещо. Утре ще бъде дълъг ден. Трябва да се пострижа, да почистя, да хвърля боклука, да пазарувам, да готвя, да изляза на разходка, много работи са. Ако мога да свърша поне 2 неща от всичко това, пак ще е нещо. Трябва да почна да бъда активен, защото скоро ще започне всичко пак, семестъра и прочие и не мога да стоя вкъщи и нищо да не правя. Трябва някак си да намеря енергията, която я нямам да почна да движа поне образованието си. На работа, трябва да пратя съобщение, че се напускам, но не знам как да го оформя и каква е цялата процедура. Дали всичко е устно само или трябва да напиша декларация някаква и така. Друго няма. Доста мислех пак върху ситуацията с Амазонката, но не искам да пиша пак отново и отново същото. Мислех за нея, но някак си по-малко, като че ли от преди, тъй като гледах Attack on Titan. Интересна история и прочие. Стига толкова за днес.

29 Декември, 20:07 часа, Понеделник. Един най-обикновен ден. Нищо не правих цял ден. Гледах порно, гейминг и това е общо взето. Днес това си мислех, че само това ми е останало. Порното и гейминга. Гейминга и порното. Нищо друго. Говорих с майка ми пак днес, каза ми колко е разочарована там от едни нейни приятели. Бях и казал, да не се доверява на тях, и че те не струват пукната пара, но не ме послуша. Много ме напрегна всичко това. Щях да си плащам сметките, щях да правя много работи и нищо не направих днес. Затъвам все повече и повече. Трябва и да намеря сили да се подстрижа, защото косата ми е станала доста голяма. Честно казано, навсякъде виждам само проблеми, задължения и работи, които да правя. Така не ми се занимава с нищо... Нова година идва скоро. Съквартиранта днес ми каза, че е говорил с неговият приятел, който ще дойде и той му е казал, че ще се погрижи за всичкото готвене. Не мога да се зарадвам, защото сега трябва да направя нещо все пак. Не може просто така да оставя нещата на произвола. Трябва да се включа и да приготвя и аз нещо, иначе ще е излагация пълна. Защо хората са тъпи и просто не виждат, в какво състояние съм. Трябва просто да говоря открито и да им кажа, че не искам да се занимавам с нищо. Не мога. Вече всичко е уговорено. Ще измисля нещо набързо. Мислех си да направя чевапи или нещо такова, колкото да покажа, че и аз участвам с нещо във всичко. Мислех си да направя пържоли на фурна с гъбен сос отделно. Не знам, ще видим. Днес станах 12 май беше. Пак не можех да спя цяла вечер. Събудих се някъде към 7-8 после гледах порно пак заспах и така. Енергията ми е общо взето на 0. Чувствам, че се разболявам повече и повече. Като почна да кихам, не се спирам направо. Утре трябва да направя едно голямо чистене на кухнята може и на моята стая, но се съмнявам, че ще успея. Има толкова неща за правене, и не мога да направя нито едно. Никаква мотивация, никаква енергия, нищо. Трябва да премахна по някакъв начин и либидото си. Толкова много гледам порно, че просто не е истина. Суперадикция. Вярно, това ще е последното нещо, което ме държи малко или много, но ще е по-добре без него. Толкова да не ми се общува с хора, никога не е било през живота ми. Вдругиден на 31-ви имам една традиция. Всеки последен ден от годината излизам на разходка, през която преминавам през това, какво ми се е случило през годината. Дълбоки анализи и прочие. Тази година анализа ще е адск мрачен. Просто, като си помисля, през какво преминах. Черна година. Истински черна беше тази година. Просто ужасна. По закона на Мърфи всичко, което можеше да отиде на зле, отиде на по-зле. Сега след като свърша да пиша това тук, пак ще го дам на ChatGPT да го прочете и да ми каже за хиляден път някакви неща, които вече знам. Не знам. Толкова зле не съм бил никога през живота си. И все пак, може да е и по-зле. Може да е още по-зле и сигурно следващата година, ще разбера точно това. Колко по-зле ще стане. Направо не знам какво още да кажа. Живота е толкова скапан. Дните ми са толкова слети. Нещата, които правя са толкова механични, че не знам. Разпадам се бавно малко, по-малко.

28 Декември, 23:15 часа, Неделя. Мразя неделите. Мразя и понеделниците, вторниците, общо взето повече дни от седмицата. Днес тотален шътдаун на всичко. Само и единствено гейминг и порно. Снощи не успях да спя добре. Заспах сигурно някъде към 3:00 после се събудих в 7-8 после пак заспах и накрая станах в 10:00 и нещо. Говорих с вуйчо ми и братовчед ми. Братовчед ми беше толкова пиян, че направо не знаеше, къде се намира. Вуйчо ми горкия, през какво ли не минава. Голям тормоз от страна на братовчед ми. Тотално се е алкохолизирал. Не знам думата алкохолик дали въобще е подходяща за да го опише. След разговора си мислех точно, колко по-лек би бил живота ако той, братовчед ми го нямаше, но какво да се прави. Липсва ми времето, когато бях дете. Да пак имаше огромни очаквания от мен, да уча, да слушам, да внимавам, да помагам, но някак си не ги усещах нещата и те просто минаваха покрай мен. Колко пъти съм слушал за болките на другите, какво ги боли, какво им тежи. Не знам. Просто мълчах и слушах ли слушах. Понякога се опитвах да помогна със съвет или нещо, друг път просто кимах одобрително или по-скоро със съчувствие. В края на деня, дори да съм дал съвет или идея накрая нищо не зависеше от мен. Сега не е така. Сега толкова много работи има, очакванията са пак тук, но сега са в грандиозно големи мащаби. Просто ми се струва невъзможно да мога да ги покрия всичките тези очаквания. Толкова съм изоставил всичко. От юни месец насам все едно всичко се сгромоляса, е не точно от юни, но юни и това с Амазонката беше като кинжал в сърцето. Днес трябваше да изхвърля боклука понеже беше мой ред пак и използвах случая да отида до магазина да си купя някой друг плод. Съквартирантката беше оставила една малка кутийка тофифи по-случай празниците и си взех един бонбон. Не се сдържах. Не трябваше. Рафинирана захар, пак. Дри в магазина на няколко пъти поглеждах към витрините със сладки работи, но някак си се сдържах да не си купя нещо такова. Бърза допаминова доставка. Това иска мозъка най-вероятно. Иначе ChatGPT е 100% прав, аз съм под тотален емоционален, енергиен, психически, физически разпад. Всеки ден като говоря с майка ми ме пита как съм или ако е в края на деня какво правих и всеки път и отговарпм едно и също. Добре съм, бях си в нас цял ден. Не мога да ѝ кажа и на нея, нито на сестра ми, която ми напомни, че на тях трябвало всичко да казвам. Въобще този товар си е мой, и никой друг не трябва да го тегли освен мен. Днес в магазина се сренах с една колежка, с която бях доброволци в кафето за езици. И тя се е затворила нещо в себе си. Каза, че и тя преминава в депресия и прочие. Говорихме си малко, аз и казах, че в момента се старая моя свят да бъде, колкото се може по-малък, и че съм спрял да ходя по всякакви доброволчески мероприятия и прочие. Все пак, когато светът ти е по-малък и ограничен, можеш да видиш повече неща около себе си. Не знам. За утре нямам планове, никакви. Трябва да си платя наема и сметките, че не съм ги плащал от предния месец. Всичко, каквото мога съм го занемарил до краен предел. Нещо много кихам и кашлям напоследък, може би пак съм настинал или нещо такова. Такъв е животът.