Ръмя и грея като Април

Има обаче поне една лесно видима разлика. Тогава на сцената (в зала 1 на НДК) са утвърдени актьори (Кирил Варийски /1954-1996/, Рашко Младенов и Сашка Братанова), сега в Театрална работилница „Сфумато“ са „Младеновите“ – двайсетте второкурсници от нейния клас. Хора почти без минало, с оскъден опит, чието настояще диша бъдеще. Набъбнало със съпротива.

В окото на кризата, казва Младенова, е време за поезия. За каква? Когато слабодушието е на път да се обяви за героизъм и само еснафът е весел, удря часът на шамарената поезия. Дори когато не са сигурни, че разбират стиха до дъно, младите знаят, че действието им е протест. Защото не е протест против, а за – за истината, свободата и любовта. Затова именно „долу!“ на удобната измислица и суетата, „долу!“ на средата, която тъпче, „долу!“ на пошлостта.

Бандата на Младенова и Башева включва в своето съзаклятие Албена Георгиева, изстрелваща страховитото „Любов“ (посветено на Рангел Вълчанов). И Ивайло Николов със сбиращата сценография, с единяващо-различаващите костюми и фамозните тротинетки. И Стефан Димитров с деликатните му аранжименти, дарили на младите възможността да творят в обемите на своя потенциал – в соловите изяви и в дуетите. Но особено, особено в общите партии, движещи се по ръба на песента и речитатива. Една достойна служба в памет на Башева.

Албена Георгиева

С просто око се вижда как те, тъкмо най-младите, се издигат по материя, по слово, по дух. Чува се колко внимателно се вслушват едни в други. Надушва се как се сдушават душите.

Дълъг е пътят, който ги чака. По него ще укрепват гласовете, ще трупат категоричност изказът и жестът им, ще стават солисти, някои ще бъдат звезди. Но фактът, че сега са едно сърце и една мислеща душа ще се утаи в тяхното най-дълбоко, ще е солидният им устой. Ще бъде техен родов белег. Знам какво казвам, говоря от опит.

Георги Каприев

Ще добавим към неговия текст думите на проф. Маргарита Младенова като неин личен мотив за спектакъла.

ВРЕМЕ ЗА МИРЯНА

Маргарита Младенова, снимка: Стефан Джамбазов

Както в „Пир по време на чума“ /Пушкин/ или както в „Любов по време на холера“ /Маркес/ - тъкмо сега – в окото на кризата – е време за поезия.

Срещу унизителния страх, неверието, ожесточението, глупостта и развалата, срещу проституцията с думите и празното дрънкане - да изправим на сцената „от упор“ силното слово на Миряна Башева, един апостол на съвременната българска поезия.

„Ако сме хора“ – да си припомним нейния ултиматум „за свобода, любов и смърт – това е друго нямаме“; да поемем болката на вселенската й душа; да се заслушаме в толкова живия и днес глас на поетесата – и да чуем как:

…над работните чернови,

през сънища, стон или кикот

бавно надигат любопитни глави

Мислещите тръстики.

За нас – нейните връстници – поемите на Миряна и песните на Стефан Димитров са откровение за артистичната ни младост.

За двайсетте момчета и момичета от клас „Младеновите“ – нейните говорители от сцената – те са събитие.

Надяваме се – и за зрителите на „Сфумато“.

Маргарита Младенова

„Мислещите тръстики“ – спектакъл, посветен на поезията на Миряна Башева, идея и постановка Маргарита Младенова, асистент Албена Георгиева, музика Стефан Димитров, сценография и костюми Ивайло Николов, участват: Андрей Стоименов, Весела Манолова, Виктория Владова, Вяра Миланова, Евтимиос Триандафиллу, Калоян Говедарски, Кремена Деянова, Лора Тенчева, Мария Карилоска, Мартин Проданов, Павлина Илова, Паола Мария Маравиля, Преслав Търпанов, Радостина Ангелова, Румен Ангелов, Стефан Саръиванов, Стефани Андонова, Стефани Николова, Добромир Цветков, Стилиян Маринов, Албена Георгиева. ≈

Текст: Георги Каприев