Атанас Пацев: Към Изкуството се пристъпва с цялото същество
„Изкуството е поемане на рискове. Рискове от всички възможни мащаби, включително духовна, социална и физиологическа смърт.“ Това е записано в един от дневниците на художника Атанас Пацев (1926-1999) на 26 септември 1998. А животът му на човек и художник е пример за поемане на рискове, без тревогата какви ще са последствията. /на снимката проф. Любомир Далчев и Атанас Пацев при откриване на изложбата му 1968 година/.
От 1980 година почти до смъртта си Атанас Пацев изписва 94 тетрадки - дневници с напълно неразбираем почерк, който анализаторите още ще разгадават…
През 2026 (роден е на 27 май) година се навършват сто години от рождението на твореца. Творбите на художника Атанас Пацев дръзко се разграничават от онези наложени тенденции в тогавашното ни изкуството, насочвано към управляеми състояния и добро поведение. Атанас Пацев става обект на остра критика и скоро след тях бива уволнен от работа, което единствено допринася за това той да задълбочи волята към развитие на вече поетия път. Така художникът създава богато и вдъхновено от експресионизма творчество. Независимо от постепенното му признание, творчеството на Атанас Пацев остава в зоната на сложните и често отхвърляни аспекти от духовното ни наследство. Но и тогава, и днес присъствието на му сред общите естетически тенденции е изключително ярко.
Изложбата “Пластичната безтегловност“ в галерия „Райко Алексиев“ с куратори Галя Декова и Калин Николов се фокусира върху основния момент от творческите и философски възгледи на Атанас Пацев – именно върху цикъла му „Безтегловност“, представен през 1968 година. Най-емблематичните творби от цикъла са свързани с взаимовръзката между историческите и психологическите процеси, духа и материята. Освен живопис и рисунки от цикъла „Безтегловност“, които са били част от изложбата му през 1968, за първи път се показват техни ескизи и продължения. представен е и албум със съпътстващ текст от сина на художника, Алесиян Пацев.
Творбите на художника Атанас Пацев дръзко се разграничават от онези наложени тенденции в тогавашното ни изкуството, насочвано към управляеми състояния и добро поведение. Естествено, Атанас Пацев става обект на остра критика и скоро след тях бива уволнен от работа, което единствено допринася за това той да задълбочи волята към развитие на вече поетия път. Така Атанас Пацев създава богато и вдъхновено от експресионизма творчество с основен негов обект човешкото тяло, структурирано в сложни пространствени и тематични версии. Най-емблематичните творби от цикъла му „Безтегловност“ са свързани с взаимовръзката между историческите и психологическите процеси, духа и материята. Нарисуваните състояния са екзистенциални – от финала или преди началото на процеси, абсолютно неусмирими като енергия и драма.
Въпреки че произведенията от цикъла и последвалите разработки са създадени преди десетилетия, смелите им решения и силата на емоционалния им импулс придават трайност на визиите; превръщат ги в платформа, чрез която постигнатото от твореца става мисия за жизненоважни експерименти и мисъл.
Пространството на галерия „Райко Алексиев“ е завладяно от мощния талант на художника Атанас Пацев заедно с изумителната за онези времена, когато са създадени, с философско обобщение с тъга за човека, летящ се, лутащ се във Вселената, от която е важна брънка, понякога, без да не го осъзнава.
А някак всичко е предопределено в житейската съдба на Атанас Пацев и като талант и като безкомпромисност. Осемнадесетгодишен, той се включва като партизанин в Радомирския партизански отряд. След 9-ти септември и до края на живота си той отказва всички видове привилегиите, полагащи се за участниците в антифашистката борба, включително тяхното парично измерение. През септември 1944 се записва студент в Художествената академия като кандидатства на общо основание. През 1949 я завършва, учил при проф. Илия Петров и проф. Дечко Узунов. През 1950 сключва брак с Пенка Чакърова, лекарка. Имат две деца, Алесиян (1953) и Мирена (1960). През 1954 за първи път негова картина е приета в Обща художествена изложба, последвана от интензивна творческа дейност да края на неговия живот. През 1958 посещава Чехословакия и създава цикъл от творби с това си пътуване – картини с маслени бои и рисунки с пастел. Неговата първа самостоятелна изложба е подредена в Чешкия културен център, София. В края на 50-те и началото на 60-те години рисува сред миньорите в мините „Бориева“ и „Конски дол“. Прави изложби на работните им места, изнася беседи за същността на изкуствата и за толерантност към експериментите на художника. През 1962–1963 посещава Италия и Франция (Париж, Рим, Неапол, Генуа, Флоренция и Венеция). С творбите си от това пътуване създава изложба с 120 творби през 1965 в галерията „Раковски“ 125.
Атанас Пацев - от цикъла "Безтегловност"
Но оттогава започва, като че ли онова чудо, което прави от Атанас Пацев това, което остава до края на живота си… На 19 и 20 септември 1966 в София се провежда творчески разговор между делегациите на Съюза на съветските художници и Съюза на българските художници, включваща партийни ръководители и общественици. Атанас Пацев прави изказване, в което подчертава становището си, че „абстракционизмът не е само резултат на една обществено-политическа ситуация, а това е една форма, чрез която художникът като цяло достига до едно ново изражение на реалността, например фактурата. Фактурата изразява особената качествена определеност на материята.“ Споделя, че няма усещането, че съветското и българското изкуства са „в първите редици на пластическото мислене, на търсене пластичен еквивалент на нашата съвременност“. През 1968 година проф. Любомир Далчев открива в галерията „Руски“ 6 /сега „Цар Освободител“/ изложбата му с цикъла „Безтегловност“.
Следват остри критики в печата. Малко след това е и уволнен от работа, като до края на своя живот остава на свободна практика. Въпреки усложненото си материално положение, паричните форми на всички видове награди, които получава, той ги внася в Художествената гимназия за подкрепата на талантливи ученици.
През 1972 завършва монографията си, посветена на творчеството на проф. Любомир Далчев, чието издаване се забавя и накрая отказват да бъде осъществена (много преди напускането на проф. Далчев на страната).
Атанас Пацев и съпругата му д-р Пенка Чакърова в ателието на проф. Любомир Далчев
Творчеството на Атанас Пацев е белязано от няколко обстоятелства – участието като осемнадесетгодишен в партизанското движение; следването му в Художествената академия между 1944 и 1949 г., когато тя е арена на драстични промени; пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различеното усещане за свобода; организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.
Атанас Пацев - " Пловдив"
Неприемливият експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из табуираните полета на еротичното, бунтарският текст „За безтегловността”, публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за правилно поведение в едно общество със строга йерархична структура.
Припомняме, че по време на изложбата на Атанас Пацев в СГХГ 2019 година тя бе съпроводена то две съпътстващи събития: Лекция на Калин Николов, изкуствовед и художник по повод неговата книга „Атанас Пацев – преодоляване на невъзможното” и лекция на Красимир Илиев за творбите и дневниците на Атанас Пацев. Калин Николов е имал лични срещи с Атанас Пацев. Записал си е в тетрадки негови мисли, подходът към творбите му, бунтарското и винаги свободно интерпретиране на обществени, социални и художнически събития. Изданието съдържа много факти, информация за изложби, срещи, отношения на хората и от Художествената академия, и от СБХ, и от партийните органи към неговите позиции и действия. От анализите в книгата разбираме как през целия си творчески път Атанас Пацев не престава да търси онова, което е отвъд реалното, как вижда не просто историята и природата, а космоса и мисълта.
От ляво на дясно: Галя Декова, Калин Николов, Мирена Пацева и Долорес Дилова
И сега като един от кураторите Калин Николов на изложбата “Пластичната безтегловност“ в галерия „Райко Алексиев“ той не просто представи Атанас Пацев, а разказа много лично за изключителния творец и мислител в образи. Дори си представихме художника, както го описа той в една от последните им срещи след промените в ателието му. Сам на масата, отворена консерва и…Вечност, бихме добавили, от тази, която съпътства човека, подчинен на гравитацията, на математическите закони, но без да вникват в душата му. В годините, откакто създадохме нашето Въпреки сме публикували текстове за изкуството и личността на Атанас Пацев. На мнозинството от тях автор е Калин Николов. Няма да цитираме от тях, може да ги прочетете тук. Но в професионален и човешки план можем да кажем, че за куратора, който е художник и изкуствовед изкуството, личността на Атанас Пацев е и кауза да се разбере какъв забележителен художник и неподражаема личност е бил, неподвластен.
Атанас Пацев - "История"
Прекрасно е, че в София се експонират няколко паралелни изложби, които са по повод юбилея на големия български художник. Събитията обхващат различни периоди и концепции от творчеството му. Програмата включва изложбите „Пластичната безтегловност“ в галерия „Райко Алексиев“ – СБХ, която отбелязахме. Проектът се фокусира изцяло върху повратния в творчеството му цикъл „Безтегловност“, показан за първи път през 1968 г.Тя продължава до 19 юни; Софийска градска художествена галерия, филиал „Дечко Узунов“, представя изложбата „Атанас Пацев. Портрети и автопортрети“ от Програмата „Поколения“ - експозиция с творби на художника, създадени в периода на 70-те и 80-те години на ХХ век, част от колекцията на галерията с куратор Красимир Илиев, един от изследователите на художника.Тя ще продължи до септември.
Атанас Пацев "Борис Димовски и Радой Ралин"
А галерия „Арте“ не за първи път представя камерна експозиция с портрети и пейзажи на Атанас Пацев от частни колекции, която се открива на 15 юни. Експозицията включва периода, в който оценката за художника варира от крайно отричане до възторжено одобрение (от 60-те до 80-те години на миналия век). Едни от най-значимите му постижения са в областта на портрета (показваме портрети на момичета, автопортрети и други) – изложените картини са от 60-те и 80-те години, както и пейзажи от Пловдив, Созопол и други. – от 70-те години на XX век. Изложбата няма претенция за ретроспекция, но е представителна извадка от неговото творчество и събитие, което напомня за личностите в българското изкуство, оставили дълбока следа в съвременната култура. Споделя галеристката Гергана Борисова.
Гергана Борисова
„Няма друг български художник, който да съчетава с такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност.“ Пише изкуствоведът и уредник в СГХГ Красимир Илиев за Атанас Пацев в каталога, издаден по повод изложбата му галерията 2019 година.
А в текста към настоящата изложба във филиала на СГХГ „Дечко Узунов“ отбелязва, цитирайки художника: В експозицията са включени два двойни автопортрета, представящи непрекъснато питащия се и колебаещ се свръхчувствителен дух на художника; той като екстатично рисуващия човек; разтърсвания от съмнения Пацев, споделящ към своя маслен автопортрет:
„Бялата е страшна боя. Тя прави цветовете сиви, умъртвява ги, но може да ги обобщи, да ги уплътни. И ето в този портрет с израз на уплаха, с недоверие към себе си, с осъзната немощ, върху издълженото парче платно има нещо цялостно. Той е пак разхвърлян, като всичко у мен. Но тази разхвърляност е с обща тъкан. Една единна разхвърляност. Бежови и зелени, те дават едно отчаяние. Да, има отчаяние. Гледам се и виждам своята слабост. Не мога да се преборя с проблемите на живописта. В цветовете има една белезникавост. Това е моето бяло знаме. Отказал съм се да се напрягам, да се напъвам, да се пъча. Слаб човек и слаб художник. И все пак продължавам да упорствам. Нима мога да се призная за победен. […]
Атанас Пацев "Автопортрет", 1995
Художникът със силата си се хвърля в широките води на паметта. Гмурка се като плувец и остава вътре като удавник, като жив удавник. Този зелен автопортрет наистина прилича на удавник. Нека бъде удавник. В повечето картини аз се давя и се хващам за сламка. Удавник за сламка. Тук съм само удавник без сламка, дали липсва сламката, или ми липсва желание да се хвана за сламка. Достатъчно е това, че няма сламка и автопортретът е под водата. Под водата, където светлината е пречупена (Дневници. Тетрадка № 11, 13 април 1982) “./Размисли на художника по повод неговия автопортрет от 1982 г./
Малко фрагментарен се получи този текст за Атанас Пацев…Надяваме се той да ни разбере някъде Отгоре, ако го има. Затова и ще завършим с цитати от неговите тетрадки.
Атанас Пацев - "Гъбата"
„Към Изкуството се пристъпва с цялото същество. Цялото внимание, цялото време, всичките сили са необходими, но не са достатъчни. Животът трябва да се прежали. Животът е нужен и като гаранция, и като доказателство пред самия себе си, че няма нищо над изкуството, че изкуството е (станало) погубваща и раждаща страна, единственият отговор за въздуха, който дишаш. Дали това творчество е нужно на другите, дали има стойност, смисъл, бъдеще, това са безсмислени въпроси.“ /Атанас Пацев, Дневници, 20 октомври 1981, Тетрадка №7/.
Атанас Пацев
И още:
„Къде е началото? – Началото е преди нас.
Кога е краят? – Краят продължава след нас.
Какво сме ние? – Ние сме върхът между началото и края.
Какво е преди нас? – Животът.
Какво е след нас? – Смъртта.
Какво сме ние? – Ние сме разумът.
Какво е разумът? – Разумът е мост между живота и смъртта.
Какво е животът? – (Животът) е капка роса, (паднала) върху земята и поглеждаща небето.
Какво е смъртта? – Смъртта е край, за да продължи животът.
Какво е човекът? – Човекът е движение.
Какво е движение? – Човешкото движение.
Какво е човешко движение? – Човешкото движение е равновесие от всички движения.
Какво е всички движения? – Това е сборът между движенията, които знаем и всички останали движения.
Но какво е движение? – Движение е това, което е постоянно във всичко, което съществува.
А кое съществува? – Това, което някога е започнало и някъде ще свърши.
А кое започва? – Започва това, пред което има нещо по-обширно.
А кое ще свърши? – Ще свърши онова, над което има нещо, което трябва да продължи. /Атанас Пацев, Дневници, 24 декември 1980, Тетрадка №4/
Последният автопортрет на Атанас Пацев, 1999
Останалото е мълчание и съзерцание пред картините на Атанас Пацев… ≈
„въпреки.com”
Снимки: Стефан Марков и архив













