Завивката.

Парфюма.

Четката за зъби.

Вилицата ти.

Костюма.

Да ти бъда чашата.

И виното.

И тапата.

Хапчето за сън.

И календара ти.

И датата.

Да ти бъда устните.

Клепачите.

И дланите.

Спомените ти.

И белезите ти.

И раните.

Да ти бъда пролет.

Лятото горещо.

Да ти бъда тежка зима.

Да ти бъда всяко дребно нещо!

...щом не мога да съм ти любима.

—

Жените като мен идват: да те измъкнат от калта да ти разведрят живота да целуват страстно да счупят ограниченията да те потупат по рамото да те научат да си луд да ти скъсат чаршафите да те накарат да живееш жените като мен идват те винаги идват от нищото усмихнати и пълни с живот готови за приключения защото жените като мен не са клише *** Жените като мен си тръгват: и ти оставят спомени крадят съня ти съжаляваш до болка мислиш ги с усмивка чакаш ги зад всеки ъгъл молиш се да има поне още една рухваш в сиво ежедневие жениш се за скучна жена учиш се да живееш спокойно пиеш кафе всяка сутрин и обръщаш повече внимание на белите завеси жените като мен си тръгват те винаги си тръгват в нищото прибират се сами и сами си ближат раните защото жените като мен

говори.

дори да умираш от страх,

говори.

Е дума която

с тебе до последно,

и със думите,

с които ми мълчиш,

ще мога после да напиша

колко ме обичаше

и

Отколкото да го прекарам любувайки се на фалшив и ефтин вариант.

не че боли,

но след мен

няма да ти останат очи.

ярост,

за жалост.

без дори да те докосва,

той е завладял онази част от теб,

щастие не гоня.

Думите са думи,

но сърцето ми е

очаквах, че всичко ще е отминало,

че отново ще изпитам щастието,

което имах с теб,

но уви,

дори заобиколена от хора,

усещам само празнината,

самотата,

която остави в мен

и нищо не ми помага,

точните думи,

които да използвам,

за да опиша всичко,

което чувствам към теб.

и след цялото търсене

преглеждане

подбиране

се убедих,

че точни думи няма.

не съм способна

да ти опиша

колко много значиш за мен

или пък

как бих направила всичко,

за да знам,

че си щастлив.

и честно казано,

понякога ме е страх.

страх ме е от това,

докъде бих стигнала,

за да те защитя,

когато видя,

че някой те е наранил.

толкова време се опитвах

да дефинирам чувствата си

(сам знаеш всичко,

през което сме минали)

не знам дали някога

ще имам точен отговор.

сигурна съм обаче

в това,

че независимо от миналото

и бъдещето,

което ни чака,

аз ще те обичам все толкова,

че и повече

което прекарах

в угаждане на капризите ти

и пренебрегване на себе си,

поради чувство на вина?

цялата самоомраза,

която ме накара да изпитам,

направи ли те най-после цял?

дано да си е струвало,

дано не е било напразно,

за да не разрушиш

идеализираната представа за себе си,

която отдавна си изградил.

все пак,

ако сам не си втълпиш,

че си добър човек,

че никому не си направил зло,

то кой ще го направи?

няма смисъл да ти обяснявам,

че в моите очи

си далеч от идеален -

всъщност,

за теб

ничие друго мнение

няма значение,

ако е различно от твоето.

не смей да ми говориш

за принципи и добри дела,

щом ти липсват такива;

аз получих края си

и наистина приключвам;

цялото време не е било загубено,

ако ни е научило на нещо;

а дори болезнен

урокът си е урок;