Kisses For Good Night

А в мен всяка мисъл става разпиляна.

Как погледите два срещат се за миг

И изведнъж душата ми крещи с вик.

Светът не диша за секунда,

Шепнейки - “живот без нея” е история безумна.

Как гумичка изтрива тази мечта омайна,

Знаейки, че сърцето с мастило е гравирано отдавна.

Мечтайки топлина да обвие сърцето ти от лед.

Хиляди заблуди обсипват те навред,

Чакайки, някой да освети пътя ти напред.

За миг в тишината намира се надежда,

С едно докосване в таз мечта те отвежда.

Два погледа преплитат се случайно,

Карайки душите им да изчезнат безкрайно.

Открадвам от любовта ти няколко глътки,

Потъвайки в нежните твои прегръдки.

Единствено реалността остава наранена,

Че тази приказка завинаги ще си остане на съня пленена.

Надявайки се да чуеш безгласния ми вик,

Давя се в море от сълзи - осъзнавам,

Че копнея да изплувам в очите ти за миг.

Тихо пристъпвам, като полъх на вятър,

Стоейки в озарена зала, с поглед възхитен.

Оставя в съзнанието ми мечта една, в тоз театър,

Да ти подаря последния си дъх, вперил поглед в теб пленен.

А в съзнанието ми сме един до друг на милиметри.

От дълго време празнина в сърцето ти се крие,

А не намираш светлината с която да я изтриеш.

Носталгия към вечната любов те е обзела,

А тъжната ти усмивка дава вид вярвайки че е спасена.

Молитви безнадеждни в сърцето ти се лутат,

А там сълзите в любимите ти морски вълни изплуват.

И извървя дълъг път облян в сълзи

Дали съдбата пак ще ни събере

Или болката за пореден път ще ни предаде

Зелените очи припомнят минала история

А кехлибарените потъват в носталгична агония

Забравят ли се погледи пълни с любов

Или две души потъват в спомени до гроб.

Очите и се разливат бавно по мен,

И угасят пожари от миналото държали ме в плен.

Погледът и предизвика съкровените ми мисли,

И последната страница за сърцето ми да прелисти.

Усмивката и бавно ума ми озарява,

И там светлина в тъмнината подарява.

Ръцете и пишат по кожата ми история нежна

И нейния почерк твори приказка вечна.

Кожата и се разтапя след мое докосване поредно,

И всяка моя мисъл изчезва тъй безцелно.

Устните и в моите се губят,

И карат надеждата за истинска любов да събудят.