Неизказани мисли

И изведнъж желанието ми за живот умря.

Изморих се от празни думи и празни обещания.

Аз съм от този тип хора, който ако трябваше да избира между предната седалка на колата и задната, би избрал задната, за да не седиш сам.

Понякога просто се сещам за теб и си мисля - как можах да си загубя времето, с човек, който няма ни най-малка представа за любовта и за живота. Но пък човек се учи от грешките си.

Трябва и в тъмблър да направят reacts, щото повечето неща, които реблогваш са почти толкова смешни, колкото теб.

За 20 години така и не разбрах как правилно се отговаря на “ко стаа”.

заслужавам много повече от това, което ти ми даваш, тоест повече от нищо.

Като стане въпрос за разочарования, имам чувството, че почвате да се надпреварвате, кой ще го направи по най-долния начин.

Всеки изминал ден се пълни с все повече разочарования, може би е нормално и просто трябвя да свикна :’)

всеки заслужава щастие, дори ти, човекът, който открадна моето.

Още помня първата ни среща.

От колкото и хора да съм заобиколена, винаги ще ми е самотно щом теб те няма.

Raz dva tri veche nauchih naizust vsichkite ti igri