Странни изчадия сме. Изричаме думи , вдъхваме толкова любов и смисъл в тях. А после спираме да си говорим, всички тези обещания къде отиват? Запълват празното пространство помежду ни?
Много ти беше лесно, като казваше ние..ние , а дали всъщност са значели нещо за теб, колкото за мен.
Не изричай обещания , които още на момента знаеш, че са лъжа. Щом щеше да си ми само урок, какъв беше смисъла да се появяваш?
Всички тези уроци ,които научаваме..къде ще ги вкараме в употреба? Защото моите станаха прекалено много..
















