Bookwormish quotes

"След всичко, което изгубих, намерих себе си"

Като го чувах се обиждах и се сърдех.

Надявам се да нямам дъщеря,

но не защото не искам да ѝ реша косата сутрините

или защото не искам да ми краде токчетата.

Аз просто се надявам да нямам дъщеря,

за да не се налага да я уча как да бъде жена,

като тя все още е просто момиче.

Не искам да ѝ казвам,

че когато се усмихва, ще искат вниманието ѝ,

също че няма нещо като “прекалено дълга пола”.

Не искам да ѝ казвам,

че паркът не е безопасен,

и че момчето, което е казало че я харесва,

се е хванал на бас с приятелите си кой пръв ще я съблече.

Не искам да ѝ казвам,

че мъжът който подсвирква от колата,

не се интересува, че тя е само на дванадесет…

Не искам да ѝ купувам джобно ножче,

за да се пази вечер

и не искам да ѝ се налага да ми звъни разплакана,

защото мъж я е подгонил.

Надявам се да нямам дъщеря,

защото не искам да преминава през това,

през което аз минавам,

защото колкото и да я пазя,

знам че никога няма да бъде в безопасност."

Една за внимание. Друга за някоя прищявка. Трета - от наранена гордост.

Но в онази нощ, когато тя заплака, Бог ми е свидетел, че всичко в мен се сви. Лицето ѝ блестеше в жълтеникавата светлина на уличната лампа. Времето сякаш спря да диша.

Сълзите се стичаха бавно по бузите ѝ, преливаха в размазания грим... и въпреки това, тя не спираше да бъде красива. В онази нощ, за първи път видях жена да плаче от любов.