And the blade comes down ...

Писателски проблеми: като си напишеш “злия” така добре, че почне да ти харесва и сега не може да го убиеш вече.

Когато почнеш да си препрочиташ старите скайп съобщения с някой е сигурен знак, че си тотално преебан.

I stand under the undying light of the elevator and read - in case of natural disaster don't use. But it's too late I think it was all calm and quiet when we walked in It is on the 3th floor that a volcano erupts from my head, and on the 4th he is struck by earthquake, and on the 5th we wait in the silence after the storm until someone somewhere presses a button summoning us back. We are falling, I think this is what happens when you don't read instructions.

Не искам да съм домакинска тел, която да остърже твоя накип, съвсем не искам да съм ти предел, ала не искам да съм ти и накит — не ща да съм сапфирена игла, забучена на твойта вратовръзка. Не ща да съм и нагличка смола — на лакета ти лепкаво да лъскам. Не ща да съм ти кошчето за смет. Не ща да съм ти кросчето за здраве. Не ща да съм фунийка слънчоглед — да чоплиш, като нямаш к'во да правиш. Не ща да съм ти слънце, ни луна, земя под тебе пък — да не говорим. Но най не искам да съм ти жена: жените рядко са разбрани хора.