Paradoxes

В страст и в тъга

ще се давиш

от любов

без да можеш

Важно е да уважаваш мъжа до себе си независимо колко искаш да го удариш с пантофата трябва да се грижиш за него , защото ще забравя: да купи прясно мляко да хвърли боклука да се завие ще забравя че си заета и понякога ще се държи като малко дете но все пак ще те обича дори когато си без грим дори когато си болна и му кашляш в лицето дори когато му крещиш затова че няма шоколад дори когато пиеш кафе, лакираш си ноктите и говориш за парниковия ефект дори когато спиш и му взимаш завивката. Важно е ти да не забравяш: да му се усмихваш, когато ти се извини, че е забравил да го завиваш, докато похърква до ухото ти да му изгладиш ризата иначе ще я изгори. Важно е да си до него: когато очите му са пълни със съзли, но мъжкото его …. когато го уволнят или пък повишат когато загуби любимият му отбор когато просто има нужда от опора. Важно е да му казваш че го обичаш: за да знае, че е ценен за да знае, че е обичан за да знае, че значи нещо за някого защото той е малко момче в опаковката на мъж, а ти си малкото момиче в опаковката на жена, която е избрал да целува за лека нощ.