Драскотини

изтрила съм всяка снимка

всяка мисъл

всеки спомен

и когато чуя името ти

ще си вече непознат

и когато чуя гласа ти

ще е монотонен звук от далечно минало

пускам те

освобождавам се от присъствието ти

защото повече тежи в душата

да те има

отколкото да те е нямало изобщо

това че съм си самодостатъчна

и се обичам

малко повече от преди

че да допусна да си губя времето

с такива неразбрани мъже

мираж ли си

но усещам топлината ти

и кожата ми още гори от целувките

ароматът ти е като облак

потъвам

усещам ръцете ти

но не усещам себе си

разтапям се под такта

на всяко твое движение

любовта ни е полепнала по всичко

което е наше и което не е

блясъкът в очите ти

верижката на врата ти

присвитите ти устни

и после колко яростно търсят моите

и капките дъжд по прозореца

и как сме едно

и как не искам да свършва

запечатан този миг

в безкрайниге моменти които се създават всяка секунда

не

спирай

но се оказа поредния гост вкъщи

имах надежди че след теб

няма пак да отворя вратата

че след теб

ще я заключа завинаги

и вкъщи всичко беше уютно

сега е студено

и пуша прекалено много

плача и на веселите песни

изпочупих всички прозорци

изхвърлих всичко твое

изхвърлих и всичко мое

сега който и да дойде

ще види само едни голи стени

ще види разбитата ключалка

и как всичко се руши

никой няма да остане

на толкова студено място

дори и да е най-горещото лято

в неделя

когато косят тревата

и полепне по теб мириса

на ранно лято и късна пролет

ще се сетиш ли за мен

и лъчите бавно те галят

притвориш очи

и отпиеш глътка кафе

ще се сетиш ли за мен

когато с боси крака

усетиш земята под себе си

вдигнеш се на пръсти

и засвириш с устни

някъде там в къщата

друга ще разлиства моите книги

навярно

и все пак

ще се сетиш ли за мен

в най-спокойната си неделя

когато аз бях цяла буря

в най-слънчевия ден в края на май

дано се сетиш

дано прошепнеш името ми

аз ще те чуя

дано се сетиш

прегърни и този ден

остани неспокойно смирен

за минута две

ще се сетиш

всеки грам от тях

всяка една частица

преди да ги изливаш

върху душата ми

и махни си егото от мерилото

измамно лъже те

колко си прав

във всяка една заучена фраза

от предишните ти любови

мери си думите

после и сто пъти “ съжалявам “ да кажеш

после и сто целувки да дадеш

после и сто прегръдки

и сто “обичам те”

няма да обърнат везната в твоя полза