#cinelibri

Събитие, което не търпи имитации и симулации, още по-малко инсинуации, за сметка на това допуска „зрелищни“ филмови интерпретации, нерядко гениални, на литературни произведения.

Тази есен фестивалът Cinelibri ще се проведе в дните от 15 октомври до 8 ноември в София и още шест български града под мотото „Цивилизация на зрелището“. Този водещ мотив е преди всичко израз на преклонение пред паметта на Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса, който ни завеща внушително по мащаб и размах литературно наследство. През март 2026 г. достолепният испанско-перуански словотворец щеше да навърши 90 години.

Марио Варгас Льоса

Знаменателното есе „Цивилизация на зрелището“, създадено от един истински антиконформист, разобличава ценностната деградация на съвременното общество и неговите рупори. Горчивата истина е, че днес интелектуалният дебат е шоу, а новината, дори и най-трагичната, се третира като спектакъл. Късата памет и разрастващата се интелектуална и духовна слепота издигнаха бързата консумация в култ и превърнаха най-плоските форми на развлечение в ултимативна ценност.

Книгата с есета с едноименното заглавие на Марио Варгас Льоса беше публикувана в България 2013 година с логото на издателство Colibri в превод на Людмила Петракиева. В нея той защитава една почти скандална теза – че културата постепенно се превръща в развлечение, интелектуалният дебат в шоу, новината в спектакъл, а гражданинът в публика. /Споделям че, че книгата зае своето място в моите лични библии на литературата – б.р./

Ще цитираме част от представянето на „Цивилизация на зрелището“ на Марио Варгас Льоса от издателството тогава, а и самия него не единствено като припомняме, а преди всичко в контекста на предстоящото 12-о издание на фестивала CineLibri:

Опошляването на изкуствата и литературата, триумфът на жълтата преса и лекомислието на политическата класа са симптоми на тежко заболяване, сполетяло съвременното ни общество – безразсъдната идея да се издигне във върховна ценност естествената ни склонност към забавления. В миналото културата е била един вид осъзнатост, която е пречела да се загърби действителността. Днес тя е механизъм за развлечение и забавление. Интелектуалците, които съставляват гръбнака на целия XX век, днес отсъстват от обществения дебат. И въпреки че неколцина подписват манифести или участват в полемики, едно е сигурно: тяхното влияние в обществото е нищожно. Проумели това, мнозина са избрали дискретно да мълчат. Като истински антиконформист, Варгас Льоса ни поднася една безмилостна рентгенова снимка на нашето време и на нашата култура.

„Целта на скромното ми есе не е само да попълни множеството размисли за съвременната култура, а да свидетелства за преображенията на това, което все още се разбираше под понятието култура, когато връстниците ми и аз тръгнахме на училище или постъпихме в университета, както и за безвкусната шарения, която я е изместила – подмяна, извършена сякаш с лекота и със съгласието на всички нас. Културата, в традиционното значение на понятието, днес е на път да изчезне.” (Марио Варгас Льоса)

Марио Варгас Льоса при удостояването му с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски"

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. /Имахме щастието да присъстваме на академичното му слово в Аулата на Алма Матер –б.р./

Организаторите на фестивала отново подготвят забележителни преживявания с киното и литературата, като провокират по техния нестандартен и новаторски поглед към изкуството. Вместо да предлага лесни отговори, официалният плакат на дванайсетото издание на CineLibri поставя въпроси. В центъра му стои нещо като трон или стол, в зависимост от това дали зрителят се чувства поданик, или гражданин. Според някои анализатори това е алюзия за пасивния зрител. Други разпознават дванайсетте стола на великите комбинатори и ненадминати сатирици Илф и Петров. Величественият облик на стола, решен в стил „своеобразен ампир“, поражда любопитство кой всъщност седи на него – политикът, инфлуенсърът или алгоритъмът. Или самият зрител, свикнал да наблюдава света като представление.

Едва ли се нуждае от коментар жълтият цвят на тапицерията, още повече че фонът се състои от вестникарски изрезки. Над трона стои надписът „Цивилизация на зрелището“, обозначен с различни по размер и шрифт букви, изрязани от вестникарски заглавия. Съществува хипотеза, че организаторите са възмутени от жълтата преса. Има и контрахипотеза: тайно се надяват тя да им обърне внимание. Според културолозите плакатът не осъжда Негово Величество Зрелището, а тъкмо напротив – употребява го. Превръща самия фестивал в осъзнат избор, примамва окото с образи, за да натовари ума с идеи, и насочва вниманието към една почти забравена тема – къде отиде смисълът.

За да си отговорят на този фундаментален въпрос, тази есен зрителите на CineLibri ще имат достъп до над 70 отбрани, скандално многообразни литературни адаптации, разпределени в няколко модула. Става дума за (ко)продукции на близо 30 държави, „ексклузивни“ национални и световни премиери, забелязани и отличени на най-влиятелните кинофоруми в света – Кан, Венеция, Берлин, Торонто, Сан Себастиан и други.

Салман Рушди

 Визията и философията, която я мотивира, задават стила на официалното видео на фестивала, което предстои да обявим, и на пърформансa, който ще открие CineLibri на 15 октомври в зала 1 на НДК. По традиция в зала 1 ще се проведе и „спектакуларната“ церемония по награждаване на лауреатите от конкурсите за най-въздействаща игрална адаптация на книга и най-добър документален филм. Ценителите на документалното кино могат да се чувстват поласкани, защото програмата включва филми за прочути писатели от различни поколения, асоциирани с коренно различна литературна естетика, като Джак Керуак, Ф. М. Достоевски, Салман Рушди, Сири Хуствет, Виктор Ерофеев и Хавиер Серкас. Извън конкурсната програма ще се състои официалната премиера на документалния филм Петокнижие Анжелово, посветен на забележителния български интелектуалец, писател и киносценарист Анжел Вагенщайн.

Сири Хуствет

В епоха, която предпочита хората да бъдат обобщавани в едно изречение, фестивалът настоява да показва фигури, които изискват цял филм.

Новият филм на Лъчезар Аврамов по сценарий на Димитър Стоянович, посветен на Анжел Вагенщайн, ще има своята премиера на CineLibri. Наричаха го писател, мислител или просто ангажиран гражданин. Имаше досадния навик да се интересува не само от себе си, а и от света. Обичаше да пише и да дразни, спорейки с епохата, и си плащаше цената за това. Сякаш не е бил поканен в обществения разговор, за да забавлява публиката, а за да я тревожи. Сякаш не е марка, а съвест.

Анжел Вагенщайн

Подобни представители на изчезналия вид homo politicus, заменен отдавна от homo spectator, създават известен дискомфорт.

„Ако Господ имаше прозорци, отдавна да са му се изпочупили стъклата“, казва Вагенщайн. В годините имахме шанса да се докоснем, да общуваме с изключителния интелектуалец Джеки Вагенщайн, както го наричаха приятелите /повече при нас може да прочетете тук/.

Концептуалната визия на CineLibri 2026 е дело на младата талантлива Омана Кацарска, чиито идеи вече са неразделна част от ресурсното богатство на фестивала.

Организаторите съобщават, че кандидатите за участие в конкурса за късометражен филм, вдъхновен от литературна творба, могат да изпращат предложения чрез платформата FilmFreeway не по-късно от 10 август т.г.. Тази година, освен обичайната парична награда, победителят в конкурса ще получи високо професионален сет от камера, обективи и осветление, за да заснеме следващата си късометражна творба.

Дни след новините за 12-ото издание на фестивала страхотната вест, че бъдещият пълнометражен анимационен филм „Light Boxes“ на Теодор Ушев е селектиран за Venice Gap-Financing Market 2026, част от Venice Production Bridge към 83-тото издание на Международния филмов фестивал във Венеция – @La Biennale di Venezia.

Теодор Ушев

 Сред избраните проекти тази година са само два пълнометражни анимационни филма, което прави селекцията особено престижно международно признание.

„Light Boxes“ е българска копродукция на Cinelibri, реализирана с подкрепата на Национален филмов център в партньорство с Канада, Полша, Франция и Белгия.

 Проектът е вдъхновен от едноименния роман на американския писател Шейн Джоунс – поетична и визуално дръзка история за войната, любовта, въображението и съпротивата срещу мрака. Филмът съчетава стоп-моушън куклена анимация и игрално кино – амбициозен творчески подход, който разширява границите на анимационното разказване. Участието във Venice Gap-Financing Market е важна стъпка в развитието на проекта и силен знак за неговия международен потенциал.

А Тео Ушев написа на профила си във фейсбук: „Сценарият е написан от мен и редактиран от Chris Robinson. Това е първият ми пълнометражен анимационен филм, съчетаващ стоп-моушън куклена анимация и игрална част – форма, която ми позволява да изследвам нови територии в разказването и образа. Селекцията във Венеция е важна стъпка за този амбициозен проект и силен знак за международната му перспектива. След години работа в анимацията – този проект е особено личен за мен. Не само с работата в неизследвана за мен територия, но и с координацията между толкова много държави, този филм ще бъде най-амбициозния и скъп филм, по който съм работил.

Първи кадри от проекта на Теодор Ушев „Light Boxes“

Повече детайли ще споделя по-късно, но това ще бъде важен момент в развитието на анимацията в България...

Благодаря на всички партньори и екипи, които вярват в „Light Boxes“ SODEC CineLibri, Foliascope Foliascope, Jacqueline Wagenstein, Yves Fortin Etienne Hansez Anna Mroczek Woj Leszczynski  Ilan Urroz .

За мен е чест този филм да бъде част от една от най-престижните професионални платформи за кино в света.“

 Поздравления за целия творчески екип и партньорите по проекта! Пожелаваме успех на „Light Boxes“ по пътя към неговата реализация и очакваме с нетърпение следващите новини.

Забележително е дългогодишното приятелство и сътрудничество между Тео Ушев, Жаклин Вагенщайн и CineLibri. Припомняме, че на 8-то издание на фестивала през 2022 година беше премиерата на „φ1.618“ , първия пълнометражен игрален филм на Ушев,   вдъхновен от литературно произведение (“Пумпал” на Владислав Тодоров). За филма може да прочетете при нас тук.

А миналата година на 11-ото издание на фестивала CineLibri  във Френския културен институт беше показан новия тогава филм на Теодор Ушев – късометражната анимация „Живот с идиот“. Имахме възможност да видим още три заглавия на световноизвестния български аниматор, получили признанието на критиката: „Изтритият Айзенщайн“ третира темата за руската инвазия в Украйна; „Вълкът“ е майсторска адаптация по разказ на Емилиян Станев и представлява омагьосващо преосмисляне на вечния конфликт между природата и човечеството; „До последен дъх“ отдава почит към едно от знаковите произведения в историята на киното – едноименния филм на легендарния Жан-Люк Годар. Нарисуван с вода върху пясъчна хартия, филмът на Ушев откри фестивала в Анси през 2023 година.

Режисьорът присъства на прожекцията във Френския институт и сподели много развалнуван:  „CineLibri е единственият фестивал в България, на който имам желание да показвам филмите си“. И продължи: „Имаме честта тук да присъства един непосредствен виновник за това аз да направя филма „Живот с идиот“. Открих този текст на Виктор Ерофеев някъде през 90-те години, в превод на Георги Борисов, който е тук сред нас. Този филм живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан. За щастие, намерих смели хора в лицето на Miyu Productions, които са в Париж, и казаха: „Да, искаме да направим този филм, това е филм за нас“.

Виктор Ерофеев

Както вече писахме по-горе в програмата на 12-ото издание на CineLibri ще гледаме документален филм за Виктор Ерофеев…

Връщайки се във времето от 2015 г., когато в разговор с Жаклин и Раймонд Вагенщайн ни споделиха, че слагат началото на кино-литературния фестивал CineLibri, оценяваме колко красиви преживявания имаме с киното, литературата, срещите със световни автори и кинематографисти. И не само това – CineLibri е явление и пример как и в България може талантът, въображението, познанието, професионализмът и не на последно място – обичта, към това, което правиш, да те постави в елита на световното кино.

Успех и до 15 октомври, а дотогава какви ли страхотни новини ни очакват от CineLibri! ≈

„въпреки.com”

По традиция събитието започна с изпълнение на студентския химн „Gaudeamus igitur“, след което заместник-ректорът по учебната и художествено-творческата дейност проф. д-р Пенко Господинов откри заседанието и даде думата на декана на Факултет „Екранни изкуства“ проф. Радостина Нейкова, която представи изтъкнатия гост.

Както повелява вековната традиция при тези знаменателни събития Агнешка Холанд изнесе своето академично слово. Тя не го беше приготвила предварително, не чете подготвен текст, а завладя аудиторията, предимно изпълнена със студенти, техните преподаватели и гости, дошли да я почетат и да я чуят. Публикуваме забележителното ѝ слово с вдъхновяващи думи за мисията на киното, което тя произнесе на полски, Станка Бонева го превеждаше симултантно по великолепен начин:

От цялата дълбочина на сърцето си благодаря на Академията да ме удостои в почетното звание Доктор хонорис кауза. Изключително приятно е да се види тази зала пълна с млади хора, в чест на една изключителна личност /както я представиха - б.р/  в света на киното и въобще на изкуството.

Много ми харесва как сте разположени тук в тази аула. Наистина, ми се иска да ви прегърна в този момент. Чувствам се малко странно, когато получавам такива отличия, но много обичам моментите, когато влизам в училища, където се учи за филми, в университети, в които се учи какво е киното. Става ми много приятно, когато усетя този мирис, този аромат на създаване на филмовото изкуство. Напомнят ми за онзи момент, в който сама взех решение да тръгна по пътя на киното.

Агнешка Холанд

Бях много креативно дете и от самото начало знаех, че искам да правя изкуство. Мислех си, че ще стана художничка и наистина рисувах добре, разбира се по един детски начин. И когато бях на 15 години се запознах с мой връстник, който беше много талантлив художник, също дете. Беше висок колкото мен, но много по-слаб и не ходеше в обикновено училище, а на специални курсове за художници и това рисуване го изпълваше целия. След три месеца, които прекарахме заедно, аз се осмелих да му покажа моите рисунки. Той ги гледа дълго и внимателно в продължение на 40 минути. Аз чаках с огромно напрежение. След тези 40 минути той каза: „Никак не е зле, като за жена…“.

Тогава за пръв път се сблъсках с подобно нещо, защото вкъщи моето семейство, моите родители смятаха, че аз мога всичко и никога не съм подозирала, че мога да срещна някакви трудности в професионалната си кариера или с това да бъда творец само защото съм жена. Така че първата ми реакция беше гневна, а после си помислих, че той е бил прав. За него рисуването е всичко. Аз се интересувам от толкова много неща и може би това не е моят път. Така започнах да мисля какво всъщност ми е нужно, за да мога изцяло да изразя себе си. Със сигурност едно от тези неща беше визуалността, а второто беше необходимостта да разказвам истории. Всъщност умеех да разказвам истории още от дете – и правехме сценарии по тези истории с моите съученици, това беше второто нещо. А третото нещо беше властта – нуждата да имам власт да казвам на хората какво да правят. В комунистическа Полша наистина не ми се мислеше за политическа власт.

Тогава си помислих, че това всичко, което искам, се съдържа във филмовото режисиране, така че е достатъчно да завърша следването си по филмово режисиране. Изобщо не се замислях за това, че жените режисьорки са много по-малко дори от жените художнички. Имах два образеца за подражание, два морски фара: по-възрастните от мен режисьорки Анес Варда, която беше висока колкото мен, и чешката режисьорка Вера Хитилова. Така че реших да започна да следвам филмово изкуство в Прага. Оказа се, че това филмово училище всъщност и пребиваването ми, ученето ми там по различни причини беше формиращият ме период в моя живот. Каква съм всъщност се оказа резултат от това, че учех там.

В онзи момент киното беше най-иновативното изкуство. Всеки филм на известен режисьор беше нещо изцяло ново. Струваше ми се, че винаги ще бъде така и аз просто ще се кача на този влак, ще скоча на него – на влака, който кара киното към някакво прекрасно бъдеще. Сега, 60 години по-късно, виждам, че не е съвсем така. Преминаваме през една дълбока криза, не само на киното, но и на изкуството изобщо. Затваряме се, всеки в своя свят и се подчиняваме на това, което се изисква от нас заради парите, заради това, което ни заобикаля, заради зрителите… Когато гледам и мисля за тази криза днес, струва ми се, че тя не е причинена само от външни причини, например, от промяната на технологиите или от начина, по който се дистрибутират филмите. Причините са някъде дълбоко в нас. Особено в Европа, където създателите на кино са се превърнали в едни мързеливи котки, които просто се греят край камината. А в същото време светът, нашето съвремие са изправени пред старите предизвикателства.

Това, което след Втората световна война ни се струваше като постижение – разширяването на демокрацията, създаването на нови правила в света, което се разшири още повече след 1989 г. в Източна и Централна Европа, сега преживява още по-голяма криза, отколкото кризата на киното. В момента се водят войни, в които не може да има победители. Хората се делят на имащи право на достоен живот и лишени от това право. Времето, когато се отнасяме с пренебрежение към другия човек, става нещо масово и легално. Правните институции се откъсват от обществото и управляват по някакви свои арбитражни правила и принципи. Малко като в литературата на Кафка, за когото направих своя последен филм. Започна да ми се струва, че всички тези предизвикателства като миграцията, джендърите, изкуствения интелект, социалните медии, въпреки всички тези предизвикателства, всъщност, никой няма власт.

Какво можем да направим като хора на киното, създаващи филми? Не можем да променим света! Не вярвам, че можем да променим света, но можем да променим световете на отделните хора, на нашите зрители.  Трябва да имаме визия, да гледаме много по-далеч от появата на следващия филмов фестивал или от появата на следващия нов филм. Трябва да имаме смелостта да поставяме теми, които може да бъдат болезнени, да бъдат трудни. И дори може да ни струват кариерата като творци.

Агнешка Холанд и проф. Пенко Господинов

Трябва разбира се да търсим и нови начини смело да експериментираме, да отваряме хоризонтите на филмовото изкуство. Ако не правим това, киното ще спре да съществува, то е в нас. Разбира се, ще останат филмите на стрийминг-платформите, които са толкова повтаряеми, че може да ги създава дори и изкуственият интелект.

Така че бъдещето на киното зависи от вашето поколение.

Пожелавам ви бъдеще безопасно, мъдро. И да се реализирате в изкуството. И смелост.

Време за автографи

Последваха нестихващи аплодисменти…

Агнешка Холанд пристигна у нас по покана на организаторите на 11-ия Международен кино-литературен фестивал и второто издание на Международния форум BOB (Based-On-Books), посветен на изкуството на литературната адаптация за голям екран. В рамките на CineLibri  се състоя официалната премиера на последния ѝ филм, дългоочакваната биографична драма „Франц“, посветена на писателя Франц Кафка (1883-1924), икона на модернизма и един от най-значимите немскоезични автори на XX век. Внушителна копродукция на Чехия, Полша, Франция, Германия и Турция, „Франц“ имаше световна премиера на 50-ото издание на престижния Международен филмов фестивал в Торонто.

Режисьорката представи трейлъра на „Франц“ в рамките на 59-ото издание на Международния филмов фестивал в Карлови Вари, подчертавайки, че филмът има по-скоро асоциативна структура, отколкото линеен наратив. Режисьорката припомни, че в Чехословакия Кафка практически е бил забранен през повечето време. Това не е чудно, като се има предвид „кафкианската“ действителност на комунистическия период – ежедневие, в което властват отчуждението, екзистенциалната тревожност, абсурдът.

Марек Епщайн е сценарист на филма съвместно с Агнешка Холанд. Продуцент е Майк Дауни. Ролята на Франц Кафка е поверена на немския актьор Идан Вайс.

Анешка Холанд

Мотивите си да се ангажира с проекта, Агнешка Холанд обяснява така: „Знаем всичко и нищо за Кафка. Има десетки подробни биографии, много анализи, тонове книги за него. А причините за нарастващото му влияние като писател и личност остават загадка. След падането на комунизма в Чехия, през 21-ви век, Кафка се превръща в най-голямата туристическа атракция и днес има едва ли не статут на рок звезда. В този смисъл целта на „Франц“ е да се доближи до отговора на въпроса каква е същността на Кафка и доколко тази същност е заровена под проекциите на популярната култура. Опитвам се да сглобя един разпръснат пъзел.“

Българската премиера състоя в София на 25 октомври в кино „Люмиер“  в присъствието на самата режисьорка и копродуцента Майк Дауни. На следващия ден тя бе заедно с публиката на филма си в кино „Влайкова“. Агнешка Холанд е тазгодишният лауреат на почетната награда CineLibri за цялостно творчество – факт, който я нарежда в компанията на творци като Иън Макюън, Фолкер Шльондорф и Иржи Менцел. Елегантната статуетка  ѝ бе връчена от Силви Вартан, специален гост на фестивала, официално в рамките на празничната церемония по награждаване на 24 октомври в зала 1 на НДК.

Агнешка Холанд сподели пред препълнената зала, че е била в България няколко пъти и всеки път е усещала, че е вкъщи. "За първи път получих награда за цялостно творчество преди десет години и си казах - ето свърши се, но всъщност оттогава направих още пет филма и смятам, че те са едни от най-важните за мен. Така че, надявам се да дойда отново тук, със следващия филм", каза тя.

Агнешка Холанд при връчване на почетната награда на CineLibri за цялостно творчество

Припомняме, че Агнешка Холанд бе удостоена с Наградата на София на 21-ия София Филм фест 2017. Тя гостува, за да представи филма си„Мистър Джоунс“ и на 23-ия кинофорум, 2019. Филмът е вдъхновен от историята на британския журналист Гарет Джоунс (1905-1935), чиито репортажи за Съветския съюз от 30-те години на миналия век разкриват ужаса от глада и геноцида в Украйна, въпреки опитите на правителството и други репортери да го накарат да мълчи. За „Мистър Джоунс“ тя е удостоена с награда от Украинската филмова академия.

Филмът ѝ „Зелена граница“, който бе в програмата на 28-ия СФФ, 2024 дойде в София, след като беше в конкурсната програма на кинофестивала във Венеция – там на легендарната режисьорка Агнешка Холанд бе връчена Специалната награда на журито. Творбата ѝ 2023 получи и отличието за най-добър филм Arca Cinema Giovani Award, наградата UNIMED за културно многообразие, призовете Premio CinemaSarà, Sorriso Diverso Venezia за най-добър чуждоезичен филм и наградата Leoncino d'Oro Agiscuola - Cinema for UNICEF.

„Мистър Джоунс“

В контекста на новия филм на Агнешка Холанд „Франц“ е важно да се подчертае, че тя много свързана с чешката култура, както спомена и в словото си при удостояването ѝ с почетното звание Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Тя завършва  средното си образование в лицея „Стефан Батори” във Варшава и след това учи кино в Академията за изкуства в Прага (FAMU). „Гледах първите филми на Милош Форман, Иван Пасер и Вера Хитилова - те бяха изключително интересни за мен и не приличаха на нищо, което е било правено в Полша по това време”. Дипломира през 1971 година и започва работа като асистент-режисьор на Анджей Вайда и Кшищоф Зануси. В средата на 70-те години започва да създава собствени филми. През декември 1981 година Холанд емигрира във Франция.

Припомняме и, че  2023 година, когато светът отбеляза 140 години от рождението на Франц Кафка със слогана „Метаморфози“  на 9-ото издание на фестивала Cinelibri  за кино и литература отбеляза изключителния писател. Той е една от най-значимите и влиятелни фигури в литературата на XX век. Наред с Джеймс Джойс и Марсел Пруст, Кафка е смятан за един от „тримата влъхви“ на модерната литература.

Агнешка Холанд заедно с Анна Лазарова от CineLibri и преводачът на представянето на филма ѝ "Франц" в кино "Влайкова"

Продължаваме да следим програмата на CineLibri, срещите с ярки личности на киното и литературата. Истински празник на духа, изкуството, който ни дарява с незабравими преживявания, които остават за цял живот. ≈

„въпреки.com”

От самото му създаване през 2015 година, като първия в света кино-литературен фестивал CineLibri, посветен на екранизациите го следим и разказваме с него. „Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги (на издателство Colibri) са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза тогава за „въпреки.com” Жаклин Вагенщайн. Едва ли е предполагала тогава заедно с Раймонд Вагенщайн (един от създателите и управител на издателство Colibri), който също участваше в този наш разговор отпреди 11 години, че фестивалът във времето ще се развие като, наистина, световен кино и литературен форум.

Жаклин Вагенщайн

Да, в годините на сцената на зала 1 НДК и не само са заставали световни кинематографисти, писатели, но тази година бляскавото присъствие е изключително. Фестивалът е в разгара си и до 3 ноември ни очакват още прекрасни филми, срещи. Организаторите не за първи път привличат и публиката от различни градове в страната. Той стана в този контекст и национален като представяне на световното кино, обвързано с литературата. Жаки сбъдна мечтата си и продължава по начин, дори необясним за родните ни стандарти, с невероятен мащаб, въображение, познание и неотклонен цивилизационен път. Разбира се, и с огромна работа на нея и екипа ѝ.

Спектакълът на откриването

В различни текстове за тазгодишното издание представихме част от програмата, а и отделни важни моменти, които може да прочетете тук при нас. А и ще продължим, защото предстоят още ярки събития от CineLibri. Едва ли може да коментираме всеки един филм или Гала вечерите на държавите, които представят най-добрите си филми на кинофорума. А и, признаваме, че не е възможно да се изгледа всичко поради ангажименти или за нас радостното съобщение на организаторите, че билетите са свършили за конкретната прожекция. Какво по-хубаво от препълнените зали! Но ни дават и шанс чрез извънредни прожекции или още по-достъпното в Neterra TV PLUS до 9 ноември.

Тук може да гледате и  израелския "Писмо до Давид" на режисьора Том Шовал, за който стана дума в предишна наша публикация по повод срамната петиция за спирането му с коментар, че посолството на Държавата Израел спонсорира CineLibri. Пълна неистина, която се налага да поясним. Всички фестивали не само кино си партнират с чуждестранните посолства и културни институти у нас, за да съдействат за осигуряването на гости, автори, на филмовите копия, уреждане на авторски права и т.н. И това, както следите програмата се отнася за много държави не само в Европа…

"Писмо до Давид”

В Neterra TV PLUS може да гледате още голяма част от филмите на фестивала. Сред заглавията се нареждат „Празненството“ в главна роля с Уилям Дефо, „Най-богатата жена на света“ с Изабел Юпер, „Мама и чудото на живота“ с участието на великолепната Силви Вартан, "Франц" на Агнешка Холанд и други прекрасни заглавия със звезди от световното и европейско кино.

Но да се върнем към наградите за пълнометражен игрален филм и документален филм, обявени на 24 октомври в зала 1 на НДК.

"Изчезването" (The Disappearance of Josef Mengele) спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в конкурса за пълнометражен игрален филм на "Синелибри". Филм на режисьора Кирил Серебренников за втора поредна година е фаворит на журито на кино-литературния фестивал, миналата година това беше биографичната драма "Лимонов". Отбелязват от БТА. 135-минутната копродукция на Франция, Германия, Мексико, САЩ и Великобритания е адаптация по едноименния роман на Оливие Гез ("Изчезването на Йозеф Менгеле") и проследява живота на нацисткия лекар палач от Аушвиц, който намира убежище в Южна Америка след края на Втората световна война. През годините на бягството му от Парагвай до бразилската джунгла той никога не е заловен. Умира в Бразилия през 1979 г., без да бъде съден за престъпленията си. Остава в историята със садистичните нечовешки експерименти с хора в лагерите на смъртта.

Клаес Бенг

Жаклин Вагенщайн, представи мотивите на журито, обявявайки, че наградата се присъжда заради мощната сплав от смели кинематографични решения, умело адаптиран сценарий и майсторска режисура, позволяващи на зрителя да се вгледа в подмолите на човешката душа и да се опита да разбере мотивите на една личност, която въплъщава идеята за злото. "Смразяващата черно-бяла стилистика, дълбокият психологизъм и забележителното постижение на Аугуст Дил, в ролята на неумолимия нацистки лекар-палач Йозеф Менгеле, допринасят за драматичния заряд и за цялото внушение на филма за неистребимото зло, което е най-опасно тогава, когато остава ненаказано. Резонансът на това проникновено кинопредживяване се усилва заради зловещите паралели със съвременната действителност", се казва в мотивите на журито с председател Клаес Бенг и членове Сергей Лозница, Атон Сумаш, Тоня Сотиропулу и Катя Тричкова /на водещата снимка заедно с Жаклин Вагенщайн/.

Журито на CineLibri присъди и награда за изключителен женски кинематографичен глас - на филма "Обичай ме нежно" (Love Me Tender) на режисьорката Анна Казнав Камбе - заради неговия дълбоко автентичен и женствен кинематографичен глас, който говори със смелост, чувствителност и истина.

"Режисиран от жена, базиран на роман, написан от жена, и оживен чрез изключителното изпълнение на Вики Крипс, филмът въплъщава женското авторство на всички нива. Чрез сияйна режисура и богато нюансирана авторска игра, той разказва историята на една героиня, която преоткрива своята сексуалност и се изправя пред общественото лицемерие.

Забележителното въплъщение на Вики Крипс прави вътрешното напрежение и духовната борба на героинята почти осезаеми, повеждайки зрителя през пътешествие на себеоткриване, отчаяние и надежда за нов живот", се казва в мотивите на журито. Адвокатката Клеманс споделя с бившия си съпруг, че е имала връзки с жени. Животът ѝ се преобръща, когато той подава молба, за да я лиши от попечителство над сина им Пол. Клеманс е принудена да води битка в продължение на години, за да защити правото си да бъде свободна майка и жена. Ситуацията се усложнява от опитите на бившия ѝ съпруг да манипулира детето.

Сергей Лозница

Наградата в конкурса за документален филм с жури  Таня Пандурска, Лиза Боева и Димитър Коцев-Шошо бе присъдена на Сергей Лозница за "Естествена история на разрушението" (The National History of Destruction). По думите на Жаклин Вагенщайн наградата отива при "едно произведение на изкуството, което поразява с дълбочината си и с гледната си точка, оставя те безмълвен, и задължително трябва да достигне до следващите поколения". Като се уповава на творчеството на големия немски писател В. Г. Зебалд, филмът разглежда начина на отразяване на феномена на масовото унищожение на германско цивилно население в европейската следвоенна литература. Зебалд завършва тази изключително важна и противоречива книга преди преждевременната си смърт през декември 2001 г. „За естествената история на разрушението“ е мъчително, но прецизно изследване на едно от най-пренебрегваните „мълчания“ на нашето време. В това есе известният романист разглежда опустошението на германски градове в резултат от бомбардировките на Антихитлеристката коалиция и причините за отсъствието на анализи и рефлексии върху тази безпрецедентна травма в германската история и култура.Тези пропуски –  например отразяването на смъртоносното опожаряване на Хамбург, причинено от Кралските военновъздушни сили – навярно са следствие на потисната памет. Писателите сякаш се стремят да оправдаят ретроспективно действията на Съюзниците в отговор на нацисткото зло. Ала за Зебалд това е пример за умишлена културна амнезия. „За естествената история на разрушението“ е жизненоважно изследване на страданието и забравата, на морала, маскиран с артистични решения, на компрометираните герои, но и на истинските героични подвизи.

„Двама прокурори" е другият филм на Сергей Лозница е част от програмата на фестивала тази година.  Потресаващо актуален, „Двама прокурори“ е адаптация по едноименната повест на Георги Демидов – съветски физик, писател, дългогодишен политически затворник, оцелял от ГУЛАГ, тормозен от държавата до смъртта си. В сценария са вплетени монолози на забележителния руски писател Гогол.

Церемонията по награждаване на отличените в конкурса за късометражен филм ще бъде на 13 ноември, 19:00 часа в РЦСИ „Топлоцентрала“.

Силви Вартан и Агнешка Холанд

Почетната награда за цялостен принос към изкуството на кинематографията бе връчена на полската режисьорка, световно име в киното Агнешка Холанд от Силви Вартан, както предварително бяха обявили организаторите преди началото на CineLibri.

Самата Силви Вартан получи приз “Завоевания на духа“ за постижения в различни области на изкуството.

Агнешка Холанд сподели, че е била в България няколко пъти и всеки път е усещала, че е вкъщи. "За първи път получих награда за цялостно творчество преди десет години и си казах - ето свърши се, но всъщност оттогава направих още пет филма и смятам, че те са едни от най-важните за мен. Така че, надявам се да дойда отново тук, със следващия филм", каза тя.

Тони Сорвило

Награда за изключителен принос към изкуството на филмовото превъплъщение бе връчена на Тони Сервило. Той получи статуетката от италианския посланик Марчело Апичела. Присъствието на знаменития италиански актьор е едно от най-знаменателните събития на фестивала.

„За мен е истинска чест да получа награда за цялостна кариера малко след самата Агнешна Холанд, и да съм на една сцена с изключителната Силви Вартан, с която днес имах удоволствието да изпея една песен“, каза Тони Сервило. Малко по-рано на пресконференция в БТА с него, Силви Вартан и журито, той призна, че знае повечето ѝ песни, изпълнени на италиански наизуст и пяха заедно. Бе много красиво!

След прожекцията на филма "Помилване", показан на закриването, в която изпълнява главната роля, актьорът се върна отново на сцената в зала 1 на НДК.  През телефонна си той се включи на живо режисьора Паоло Сорентино, който стана свидетел на продължителните аплодисменти и изправената на крака публика.

Тони Сорвило в "Помилване"

Овдовeлият италиански президент Мариано де Сантис, убеден католик и опитен юрист, изживява морална криза през последните месеци от своя мандат. Държавният глава е пред дилема дали да приеме закон за легализиране на евтаназията и да помилва двама души, отнели живота на своите партньори. Същевременно, в личен план, Мариано е обзет от мисли около изплувало от миналото предателство на покойната му съпруга.

Паоло Сорентино, световнопризнатият италиански стилист, ни предлага ново кинематографично изкушение – елегантна и меланхолична история за любов, прошка, милост и равносметка, чието действие се развива в Торино, Града на четирите реки. Главната роля е отредена за неповторимия Тони Сервило. Това е само накратко, но филмът, в кинематографичното си изящество ни води и към размисъл за старостта (за тези, които имаме шанса да я достигнем) не като естествено биологично развитие, а като екзистенциално състояние на духа, който продължава, може би, да усеща младостта.

В този контекст, а и в цялостната програма на фестивала CineLibri под мотото „Пяната на дните“– вдъхновено от изумителния роман парадокс на Борис Виан (1920-1959) се вплита  и кореспондира със същностната връзка между литературата и киното – „Проекции на действителността“. Това не е просто абстрактна формула, а концептуален ключ към разбирането на изкуството като отражение – и пречупване – на реалното. Подзаглавието е заимствано от провокативното предисловие на Виановия роман, където авторът твърди, че описаните събития са напълно реални, защото са изцяло измислени (т.е. са проекции на действителността).

Ще продължим да публикуваме текстове за 11-ото издание на CineLibri и задължително за филма „Франц“, посветен на Кафка на Агнешка Холанд и удостояването ѝ с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Но държим тази публикация да завършим с едно от най-изключителните събития досега на фестивала новия филм на Теодор Ушев – късометражната анимация „Живот с идиот“, показана на 21 октомври във Френския институт.

Прожекцията с филми на Тео Ушев във Френския културен институт

Гледах премиерно филма, но имахме възможност да видим още три заглавия на световноизвестния български аниматор, получили признанието на критиката: „Изтритият Айзенщайн“ третира темата за руската инвазия в Украйна; „Вълкът“ е майсторска адаптация по разказ на Емилиян Станев и представлява омагьосващо преосмисляне на вечния конфликт между природата и човечеството; „До последен дъх“ отдава почит към едно от знаковите произведения в историята на киното – едноименния филм на легендарния Жан-Люк Годар. Нарисуван с вода върху пясъчна хартия, филмът на Ушев откри фестивала в Анси през 2023 година.

Толкова вълнуваща беше срещата с Тео Ушев и филмите му, че пропуснах да включа диктофона си. Затова ще си позволя отново да цитирам БТА. „CineLibri е единственият фестивал в България, на който имам желание да показвам филмите си“. Каза той и продължи:

Тео Ушев

„Имаме честта тук да присъства един непосредствен виновник за това аз да направя филма „Живот с идиот“. Открих този текстна Виктор Ерофеев някъде през 90-те години, в превод на Георги Борисов, който е тук сред нас. Този филм живееше в мен 20 и няколко години, и все не намирах смелост да посегна към него. Знаейки, че ще бъде много трудно да види бял свят, където и да било, поради начина, по който е разказан. За щастие, намерих смели хора в лицето на Miyu Productions, които са в Париж, и казаха: „Да, искаме да направим този филм, това е филм за нас“. Беше изключително трудно да го финансираме, изключително трудно да го направим, тъй като е рисуван кадър по кадър, върху хартия с акварел. Отне ми 3-4 години“, разказа аниматорът. Той разказа и за мотива си да го направи: „Всъщност, исках да разкажа тази история от един друг ъгъл – за това кой е идиотът. За това как обществото създава идиотите, защото то е идиотско. За да застанат начело на повечето държави кръгли идиоти, на най-големите и силни държави, нещата стават много тежки. Тоест, идиотизмът превзема света. Идиотите стават все повече и повече. Това е филм за насилието. Извинявам се, ако някой от вас се е чувствал дискомфортно, но исках да направя такъв филм, който да накара зрителя да се чувства дискомфортно. Когато почитате един идиот, шансът вие да бъдете идиот, е голям. Когато следвате и аплодирате един идиот, също е доста вероятно и вие да сте такъв. Това е посланието, което искам да направя.“

Агнешка Холанд

Повече думи са излишни…Иначе, продължавайте да следите програмата на CineLibri и съвсем не само, за да се забавлявате, а да преживявате емоционално и смислово „Пяната на дните“. Фестивалът ни дава шанс да усетим киното и литературата като цивилизационен избор, но само, ако имаме сетива за това… ≈

„въпреки.com”

 „Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги (на издателство Colibri) са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Жаклин Вагенщайн на откриването на CineLibri

С днешна дата след откриването на единайсетото издание на CineLibri на 10 октомври зала 1 на НДК с филма Франсоа Озон „Чужденецът“ по романа на Нобеловия лауреат за литература (1957) френския писател Албер Камю (1913-1960) Жаклин Вагенщайн написа: “Това ми е единайсето откриване на фестивала, но за първи път виждам зала 1 толкова потопена в един тих, безпощаден и ясен като слънцето филм за абсурдността на битието, опълчено срещу безразличната вселена.

С тази непреодолима тема за размисъл и необходимото количество шампанско, откриваме 23-дневен празник на киното и литературата — 70 филма, 40 специални събития и 20 изключителни гости в 7 града.

CineLibri е фестивал, движен единствено от качеството на съдържанието, свободата на изкуството и любовта на зрителите и читателите. Щастлива съм, че те са толкова много — много повече, отколкото някога съм могла да си представя. Стараем се да ви предлагаме най-доброто. Очакваме ви в залите!

Както си въобразявам, че би казал Мьорсьо (главният герой в „Чужденецът“) съществуването е и въпрос, и отговор едновременно.“

Спектакълът на откриванего

Фееричен спектакъл, вдъхновен от безсмъртния роман на Борис Виан „Пяната на дните“, мото сложи началото на единадесетото издание на Международния кино-литературен фестивал CineLibri.  Публиката в зала 1 на НДК аплодира актьорите Петя Вучова, Стефан Вучов и Коле Китанов. Сценарист и режисьор на пърформанса, издържан в синхрон с официалното видео на фестивала, е Илина Перянова. Непосредствено след спектакъла Жаклин Вагенщайн, създател, арт директор и главен селекционер на CineLibri, произнесе кратко слово с благодарност към публиката и обяви премиерната прожекция на „Чужденецът“, последния филм на Франсоа Озон, един от най-плодовитите и изтънчени европейски кинотворци. Изкусна сплав от съдебна и криминална драма, филмът е адаптация по митичната класика на Албер Камю, асоциирана с философията на екзистенциализма, и е приветстван безусловно от самата Катрин Камю, дъщеря на писателя.

Н. Пр. госпожа Мари Дюмулен, Посланик на Република Франция /л/

Пред развълнуваната публика Н. Пр. госпожа Мари Дюмулен, Посланик на Република Франция,  сподели много силно за неотслабващата сила на романа. „Разтърсващо е желанието на Мьорсо, малко преди смъртта, да „може да си спомни този живот“ - то е знак както за тежестта на преживяното, така и за мечтата за ново начало. Именно с това желание борави Франсоа Озон, придавайки на „Чужденецът“ нова светлина - филм, който поставя въпроси за собственото ни отношение към истината, отговорността и свободата“. Кинематографичният прочит на Озон е решен в монохромна гама и владее до съвършенство езика на светлината и тишината, а непроницаемото лице на Бенжамен Воазен, който играе Мьорсо, изтръгна възторга на притихналите зрители.

Бенжамен Воазен в "Чужденецът"

„Филмът е адаптация на знаменития едноименен роман на прочутия Албер Камю (1942). Считан за главен манифест на отчуждението култовият литературен текст отдавна притежава статут на песимистично прозрение за неспособността на индивида да обитава този свят.“ Написа наскоро за „въпреки.com” Павлина Желева, кинокритик и продуцент по повод представянето на филма на 82- рия международен кинофестивал във Венеция.

„Всъщност, не става дума за първата адаптация на романа. Хронологически, още през 1967 Лукино Висконти е първият кинематографист,  посегнал към френския шедьовър заедно с много популярния тогава Марчело Мастрояни. Доста по-късно, през 2001, интелигентно-мрачния Зеки Демиркубуз от Турция, е поканен да покаже в паралелния конкурс на Кан „Особен поглед“ своята напълно свободна трактовка на романа.

Бенжамен Воазен Ребека Мардър в "Чужденецъ

Озон е първият французин, захванал се с френската чувствителност към абсурда на 20-ти век. Харесвам този режисьор, защото знае как да търси и да създава стил. Въпреки, че обича по-скоро ярките цветове, тук съзнателно е пожелал филмът да е черно-бял. Да е сдържан, като цяло и конкретно, сцената, в която слънчевата светлина на плажа става причината, заради която главният герой Мьорсо убива човек. Актьорът Бенжамен Воазен не натрапва апатията си от живот, усещан като празнота. Няма импулсивни щрихи и това е направено културно. По някакъв свой си начин в този филм има от духа на „новата френска вълна“. Вярно, „Чужденецът“ на Озон не е така трескав като „До последен дъх“ на Жан-Люк Годар, нито пък Воазен диша толкова тежко, колкото Жан-Пол Белмондо. Нещото, което все пак ги свързва е тоталният физически дисконфорт,  пълното отричане на социалните ритуали. Безразличието към смъртта – тя не означава нищо, тъй като и самият живот не означава, каквото и да е.“

Албер Камю

Забележителен филм, който е красивото и тъжно доказателство за изключителното присъствие на Албер Камю в световната литература на ХХ век и продължава и новото столетие. Беляза младостта ни да гледаме на света с очи различни от вменяваното ни. А от днешната ни позиция на мислещи хора, прочели не малко, той е остава сред авторите, към които се връщаме и връщаме, необходим ни е. Не върви да се прави сравнение между филмите на Висконти и Озон – делят ги десетилетия, а и те са безкрайно различни режисьори не само, защото са работили в съвсем други контексти но времето като кинематографисти. Шансът е, че сме гледали и съпреживявали и двата…(ние не познаваме турската адаптация). „Чужденецът“ на Франсоа Озон е определян от световната критика като триумф в областта на литературната адаптация.

Предстоят ни  повече от двайсет и дни, наситени с кино-литературни премиери, три конкурсни програми, десетки срещи с прочути гости и галавечери на културите, които ще насочат светлината на прожекторите към най-новите постижения на съвременното киноизкуство. Предвидени са събития за всеки вкус, детски и семейни филми, превъзходна анимация, дискусионни и образователни събития, както и ретроспективен поглед към избрани кинокласики.

Борис Виан

В този текст ще отбележим единствено (засега) възможността да гледаме „Пяната на дните” на режисьора Мишел Гондри, създаден през 2013 година. Този прелестен романс с Одри Тоту и Ромен Дюри в главните роли е адаптация на едноименния роман на Борис Виан (1920–1959), един от гениалните френски артисти на XX век, вдъхновение за тазгодишното издание на CineLibri. Виан е не само предизвикателен романист, поет, драматург и преводач - той е джаз музикант, актьор, инженер и изобретател. Същински полимат с несравним експериментален стил и способност да съчетава в творчеството си екзистенциален абсурд с дълбока емоционалност. „Пяната на дните“ рисува безподобен свят, в който строшените стъкла зарастват от само себе си, а пианата произвеждат коктейли. Именно в тази сюрреалистична вселена разцъфва любовта между Колин и Клое.

Имахме идеята в тази публикация да продължим с подробностите за забележителната програма на CineLibri. Но не можем да отминем един факт, който, меко казано ни огорчи, разгневи, обиди, възмути. Прожекцията на 16 октомври в кино „Люмиер" на израелския документален филма „Писмо до Давид“ на режисьора Том Шовал беше отменена от програмата на фестивала след натиск от антиизраелски активисти.

"Писмо до Давид"

Филмът е дълбоко личен документален разказ — кинематографично писмо до Давид Кунио, млад мъж, отвлечен от Хамас от кибуца Нир Оз на 7 октомври 2023 г. и държан в плен в Газа оттогава. Преди десет години Давид и неговият брат близнак Ейтан участват в дебютния игрален филм на Шовал — “Youth” (Берлинале 2013), история за силната връзка между двама братя и… за едно отвличане — сюжет, който днес звучи ужасяващо пророчески. В „Писмо до Давид“ режисьорът използва архивни кадри и неизлъчени сцени, за да изгради многопластов филм за преплитането между живот и кино, памет и реалност, война и човечност.

Давид и Ейтън във филма “Youth” ("Младост"), 2013

Въпреки това прожекцията беше спряна под натиск, след петиция, зад която стоят добре известните със своите антиизраелски и антисемитски позиции „интелектуалци“, както се определят подписалите се. Познавам не малка част от тях, дори с някои от тях сме били и близки, но доста преди 7 октомври 2023 се разделихме… Няма да споменавам имената им, защото не може да си позволим да цапаме публикацията си, а  и Въпреки…Филм, посветен на съдбата на млад мъж, отвлечен от терористи, бе цензуриран — не защото съдържа омраза, а защото напомня за нейните жертви. Само ще попитам тези същите, за които имам обяснение за доноса и поведението им, независимо, че се мислят и за големи артисти в областите си, къде бяха на 7 октомври преди две години, как реагираха. Тишина и съгласие.

Ще си позволя да цитирам Тео Ушев, талантливия режисьор с номинация за наградата „Оскар“ и член на Американската академия за връчване на наградите.

Тео Ушев, 2019

 „Омръзна ми от антисемитскотo врещене на  шумни wanna be "интелектуалци". Хора, на които не може да им се чуе гласът, когато става дума за опозиция срещу фашистки организации в Канада, България, Франция, Русия, САЩ. Абсолютна идиотщина, да блокираш показването на филм и да атакуваш фестивала CineLibri !!!

Крайните маниакални левичари са също толкова вредни, колкото и крайната десница. Насилието поражда насилие. Цензурата поражда цензура. И да - аз искам да видя филма " Писмо до Давид". Както подкрепих филма " No other land" на Оскарите, и режисьора му, когато беше арестуван. И понеже сега всички истерични бг антисемити ще ми скочат - вижте плаката на "Живот с идиот" преди да изпаднете в поредния си псевдохуманитарен тантрум. Или вижте програмата на мои филми в Рим, предшествана от анимационни филми в подкрепа на Газа.

Вредни сте! За каузата и за мира!“

На 21 октомври във Френски институт в България Institut français de Bulgarieт рамките на  CineLibri ще има среща с майстора на късия анимационен филм - Теодор Ушев. „Изтритият Айзенщайн”, „До последен дъх” и най-новият му филм „Живот с идиот” ще бъдат представени премиерно за България. Ще бъде излъчен и "Вълкът", който преди дни спечели Голямата награда  Edmonton International Film Festival на Международния филмов фестивал в Едмонтън, Канада. Творбата е майсторска адаптация по разказ на Емилиян Станев.

Ние ще продължим да пишем за филмите и събитията около CineLibri, уникален фестивал! Може да сме щастливи, че го имаме, като възхвала и поклон пред литературата и киното! Никой не може да помрачи блясъка му. ≈

"Чужденецът" на Франсоа Озон в зала 1 на НДК

Текст: Зелма Алмалех

Но преди да разкажем за предстоящото ѝ гостуване, както съобщават организаторите, ще се върнем още малко в годините…Тя бе в София  2014 година за концерта си на 24 април в зала 1 на НДК и за представянето на книгата си „Дума по дума“, издадена от Colibri в превод на Венелин Пройков. Тогава, благодарение на организаторите на концерта ѝ BG Sound Stage тя даде интервю за „въпреки.com”. „Моето детство е оставило огромен отпечатък в сърцето ми. Струва ми се, че малкото момиче, което се качи на перона в оня студен декември през 1952 г. никога не си отиде. Моите мисли и чувства минават през неговите възприятия, затова си мисля, че емоциите ми са български и всичко, което преживявам в живота си се дължи на наученото през онези седем години”, сподели тя много лично.

„България е страната на носталгията. Страната на родителите ми и на моето детство. Там научих всичко, което зная днес”, пише в книгата си „Дума по дума” Силви Вартан. Премиерата ѝ бе ден преди третия концерт на Силви на 24 април  в София. Тя представи в България тогава най-новия си албум „Силви в Нашвил“.  Това бе нейното трето излизане на сцената на зала 1 на НДК след  концертите ѝ през 1990 и 2009 г. Първия  път, още с появяването си на сцената, тя разплака публиката с  „Я кажи ми, облаче ле бяло“,  втория  - препълнената зала  пя заедно със Силви  най-доброто от нейното творчество.

С днешна дата не може да ни си спомним как преди 60 години в ранните си тийнейджърски години бяхме запленени от френско-италианския филм комедия и мюзикъл от 1963 година с участието на Силви Вартан, Шарл Азнавур и Джони Холидей,  режисьор Мишел Боарон. Едва ли някой от нашето поколение си спомня колко пъти сме го гледали…

А сега, благодарение на Cinelibri ще я гледаме в най-новия филм с нейно участие „Мама и чудото на живота“.

Силви Вартан каца в София навръх 24 октомври, по случай празничната Церемония по награждаване в зала 1 на НДК, когато елитното международно жури, оглавено от датския актьор Клаес Бенг, ще отличи най-завладяващата кино-литературна адаптация на годината. В рамките на церемонията Вартан лично ще връчи Почетната награда за цялостно творчество и принос към изкуството на кинематографията на друга голяма международна „звезда“ – режисьорката Агнешка Холанд. /Повече за нея може да прочетете при нас тук./

Програмата на Cinelibri предвижда още две вълнуващи събития с участието на Силви Вартан. На 25 октомври тя ще представи документалния филм с автор журналиста Георги Тошев „Силви Вартан. От любов“, посветен на нейния уникален жизнен и творчески път. А на 26 октомври, в присъствието на Силви Вартан и Ролан Перес, ще се състои официалната премиера на комедийната драма „Мама и чудото на живота“, дело на режисьора Кен Скот. Копродукция на Франция и Канада, филмът пресъздава действителната история на Перес, разказана от него в книгата „Майка ми, Бог и Силви Вартан“. Главната роля в това трогателно кинобижу за непоколебимата преданост и решимост на една майка да помогне на сина си да води пълноценен живот, се изпълнява от Лейла Бекти. Партнират ѝ Джонатан Коен, Жозефин Жапи и самата Силви Вартан, чието присъствие на екрана се отличава с изключително обаяние и финес. Филмът се радва на най-високия боксофис във Франция от началото на годината.

„Мама и чудото на живота“

Премиера на „Мама и чудото на живота“ с участието на Силви Вартан: 26 октомври, 19:00 часа, кино „Люмиер“.

Силви Вартан има две книги, издадени на български език от издателство Colibri – „Мама…“, в превод на Румяна Маркова,  2016 и „Дума по дума“, преводач Венелин Пройков, която вече споменахме.  Две изповеди, които служат като въздействащо свидетелство за силата на обичта и за смелостта на хората, принудени да водят живот на изгнаници. В рамките на посочените събития са предвидени разговори с публиката и възможност за автографи. Поради големия интерес към личността на Силви Вартан обявяваме начало на продажбата на билети за премиерата на „Мама и чудото на живота“. Съобщават организаторите.

Автограф от Силви Вартан при гостуването ѝ в София 2014

Световноизвестната певица и актриса е родена в с. Искрец, Софийска област, но на 7-годишна възраст се установява със семейството си във Франция. В продължение на няколко години учи интензивно френски език и, едва 17-годишна, записва първата си песен със съдействието на своя брат, музикалния продуцент Еди Вартан. Така започва нейната шеметна дългогодишна кариера на музикалната рок, поп и джаз сцена, съпроводена с паметни турнета в цял свят и знакови участия в киното и театъра. Името ѝ се свързва най-често със стила „йе-йе“. Заедно с Джони Холидей, с когото са съпрузи в продължение на 15 години и родители на един син, се превръщат в „златната двойка“ на Франция и постигат феноменален успех. Самият Шарл Азнавур подарява на Силви песента “La plus belle pour aller danser“, пожънала огромна популярност и в България. При изявите си на родна земя легендарната изпълнителка никога не пропуска да изпее и песента “La Maritza”, която има автобиографичен мотив – засяга болезнената тема за емиграцията и носталгията по родната земя.

По повод документалния си филм „Силви Вартан. От любов“ Георги Тошев написа в социалните мрежи: „Имам щастието да познавам Силви вече 16 години. Да я виждам отблизо – на сцената и в живота.

Всичко, което тя прави, е от любов.

С режисьора Ема Константинова, оператора Деян Парушев и с помощта на журналиста Десислава Минчева Раул създадохме филм – също от любов. Защото отвъд славата и голямата кариера стои Човекът Силви. Скромна, щедра, винаги готова да помогне. Единствената поп певица, родена в България със световна слава и милиони тиражи на албуми.

Само кувьозите, които дари на българските болници и, с които бяха спасени толкова деца, са достатъчен повод за филм. Защото артистът е на сцената два часа, но човекът живее 24 часа с времето и обществото си.

Силви е вдъхновение.

А за нашия екип е чест, че ще споделим премиерата на този филм – на 25 октомври, кино „Люмиер“, в рамките на Cinelibri с личното участие на Силви Вартан.“

Тази година 11-ото издание на Международния кино-литературен фестивал Cinelibri ще се състои под мотото „Пяната на дните“– вдъхновено от изумителния роман парадокс на Борис Виан (1920-1959). То е съпроводено от подзаглавие, което откроява същностната връзка между литературата и киното – „Проекции на действителността“. Това не е просто абстрактна формула, а концептуален ключ към разбирането на изкуството като отражение – и пречупване – на реалното. Подзаглавието е заимствано от провокативното предисловие на Виановия роман, където авторът твърди, че описаните събития са напълно реални, защото са изцяло измислени (т.е. са проекции на действителността).

Или пък, казваме ние, защото само в изкуството „някои облаци миришат на захар и канела, други — на кориандър и билки, тортите свирят като грамофонни плочи, докато пианото произвежда коктейли…“

Романтично-фантастичната визия на Cinelibri и тази година е дело на талантливата Радослава Боор.

Създателката на фестивала Cinelibri Жаклин Вагенщайн при получаване на френския орден „Кавалер на изкуството и литературата“, 28 януари 2025

Фестивалът се открива на 10 октомври, след малко повече от 40 дни, но ние, както е традиция във Въпреки от самото му създаване през 2015 година ще ви разказваме за него в приятно предчувствие какви вълнуващи срещи с киното ни очакват. ≈

„въпреки.com”

С тази амбициозна и смела цел се роди този забележителен фестивал. „Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега в разгара на неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“ го виждаме и съпреживяваме като публика. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук./.

Георги Лозанов и Жаклин Вагенщайн

На 10-ото издание на фестивала БТА посвещава специален брой на списание „ЛИК“ , който ще остане в историята и като важен писмен артистичен документ. В този контекст и не само директорът на дирекция „ЛИК“ в Агенцията доц. Георги Лозанов подчерта и като доказан експерт, че един от най-интензивните диалози в изкуството е между литературата и киното: „Това сякаш се разбира от само себе си и невинаги си даваме сметка за него. Този фестивал хвърля много ясна светлина и фокус на този диалог, който е изключително полезен и за двете страни. Литературата дава на киното дълбочина и обира неговите комерсиални амбиции. А киното разширява популярността на книгата, която в съвременния комуникативен свят сякаш буди повече носталгия отколкото интерес“. Разбира се, това е дълга тема и за това доколко филмовите адаптации са създадени в посоката на личното ни усещане като съпреживяване на отделна книга. Но сме категорични, че има и филми, които са по-силни, по-мощни като реализация от определен роман, например. За уточнение ще припомним само „Полет над кукувиче гнездо“ на Милош Форман, 1975, базиран на едноименния роман на Кен Киси…Примерите в едната и другата посока са много, но това е друга тема. Само ще допълним, че по отношение на музиката след изключителния филм отново на Форман „Амадеус“, 1984, младите хора се втурнаха благодарение на него да слушат произведенията на Моцарт. А филмът е по пиесата на Питър Шафър, който е и сценарист. Отново литература, макар и драматургия…

Всички филми в програмата на CineLibri са впечатляващи, както и специалните паралелни събития. Единственият проблем е, че въпреки желанието, не може да се гледат всички, да се присъства на всяка среща. Но така е при големите световни кинофестивали, какъвто е вече, наистина, CineLibri.

Нужен е риск и кураж да адаптираш една книга. Това е още едно ниво на отговорност и на напрежение за режисьор, продуцент и целия екип. Всеки, прочел книгата, има свой вариант, представи, дори без да е кинаджия. Изключително трудно да се направи добра кино адаптация, а десетте филма в конкурсната програма, които журито е гледало, са успели да направят най-сложното - да придадат живот на книгата. Отбелязва писателката и член на журито Кристин Льоненс. А това е не само нейно мнение, със сигурност.

Мария Бакалова

Вече са известни наградите за пълнометражен игрален филм и за документален, обявени на 25 октомври на церемония в зала 1 на НДК. Ще ги напомним и с малък коментар в наш стил. Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ на режисьора Кирил Серебренников спечели Голямата награда за майсторска литературна адаптация в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri.  Фаворитът на журито бе обявен на церемонията от неговия президент актрисата Мария Бакалова. Филмът ни връща във втората половина на XX век, за да разкаже скандалната история на Едуард Лимонов (1943-2020) – радикален съветски поет, който се превръща в скитник – в Ню Йорк, сензация – във Франция, и политически антигерой – в Русия. „Лимонов – и като текст, и като биографична фигура – е изключително попадение за Еманюел Карер... Син на дребен украински чекист, Едуард Вениаминович Савенко минава през поредица метаморфози, каквито сякаш не е в състояние да побере един човешки живот: начинаещ бандит из улиците на Харков, непризнат певец на московския ъндърграунд в годините на Брежневия застой, отчаян пияница и либертарианец, иконом на милиардер в Ню Йорк, моден писател в Париж през 80-те години, военен престъпник от лагера на Радован Караджич в началото на 90-те, политик и съратник на Гари Каспаров, основател и харизматичен водач на крайнодясната, профашистка партия на национал-болшевиките, затворник и кандидат-президент… Ако имахме нещо подобно в България, още утре бих захвърлила критиката, за да напиша биографичен роман." Пише в рецензия проф. Милена Кирова за „Лимонов" на Еманюел Карер, издадена у нас през 2017 г. от издателството Colibri в превод на Росица Ташева.

"Лимонов"

При обявяването на наградите Жаклин Вагенщайн съобщи: „Серебренников благодари от сърце – със записано в автобус видео, чието качество не позволява да бъде излъчено. Режисьорът казва, че тази изключително щастлива новина идва в тъжен момент, което е повдигнало духа му, за което безкрайно благодари.“ Още в предварителните ни текстове, когато информирахме, че филмът е в програмата на страницата на Въпреки във фейсбук наш читател заяви категорично, че не гледа филми за фашисти и нео-болшевики. Написа го и на страницата на CineLibri. Разбираме мотивите му, но изкуството е призвано да разказва истории за „лошите“ и „добрите“, защото modus vivendi на всеки един човек, може би, заслужава книга и филм с уникалността си. Това също е дълга тема…

"Майсторът и Маргарита"

Специална награда получи и филмът „Майстора и Маргарита“ (Русия, Хърватия) на режисьора Михаил Локшин, екранизация по едноименния роман на Михаил Булгаков.  Определян е  като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента. Романът привлича много кинематографисти и театрали по света да го интерпретират в своя версия. Само ще отбележим филма в две серии за една от телевизиите на тогавашната ФРГ на Анджей Вайда „Пилат и другите“, 1972 (смятан за първия по знаменития роман, но е вторият). Първият е  от 1970 „Пилат“ на  Сеппо Валин, финландски телевизионен режисьор и до днес те са 16. Романът на Булгаков е забранен дълго време в Съветския съюз. Булгаков го е писал и редактирал неколкократно под ботуша на Сталин с ясното съзнание, че книгата няма да излезе скоро. Цензурата е наложена от властите, защото книгата е сметната за "неморална" и е издадена изцяло за пръв път през 1967 г.

Георги Господинов и Мария Бакалова

Журито сподели и мотивацията, която стои зад този избор: „Отличие за специален принос получава филмът „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин заради внушителната продукция, дизайн, костюмография и актьорска игра, както и заради оригиналния прочит на емблематичния роман на Булгаков, в подкрепа на съпротивата срещу репресиите и тоталитаризма. Филмовата драматургия добавя нови пластове към романа, утвърждавайки идеята за свободната воля на артиста, който остава неподкупен и запазва достойнството си независимо от цензурата и конюнктурните промени.“ Как се повтаря историята…

В програмата на CineLibri присъстват двама от големите на ХХ век – Михаил Булгаков (1891-1940) и Уилям Фокнър (1897-1962), носител на Нобелова награда за литература 1949.

Филмът „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“ (режисьор и сценарист – Майкъл Модак-Труран) получи голямата награда в конкурса за документален филм на CineLibri. „Това не е просто биографичен разказ за големия писател. Това е филм, който осветява неговото място в американската и световната литература, а същевременно и неговата гражданска позиция по някои най-важни проблеми на американското общество, в това число, расовата равнопоставеност и човешките права. Смятаме, че този филм, а и други подобни на него, с такъв висок коефициент на силно зрителско въздействие, правят чест и украсяват селекцията на CineLibri каза проф. Божидар Манов, член на журито за документални филми на фестивала. Наградата бе приета от изпълнителния продуцент на филма Анита Модак-Труран, която каза на церемонията: „Това означава много за нас. Ние работихме доста по този филм. Благодаря, България, че оценявате Уилям Фокнър“.

Анита Модак-Труран проф. Божидар Манов

Специална награда получи  документалният филм „Монумент на любовта“ на режисьора с български корени Джейкъб Комфорти, който от дълги години работи по темата. „Този емоционален разказ за съдбата на българските евреи разказва различната история на семейство Комфорти и напомня за силата на човешката доброта, и за забравената чиста любов между хората. Филмът се отличава със своята неочаквана поетичност, която избуява като минзухар на фона на драматичните събития от времето на Холокоста, пленява ги със скритите послания – от случайните надписи по улиците, с целувката на българската учителка и нейната еврейска ученичка, със сгъстяването на облаците над главата на главната героиня. „Монумент на любовта“ е болезнено важен филм за миналото, което може да се повтори, филм-предупреждение за опасността отново да се окажем от погрешната страна на барикадата, филм-напомняне, че борбата с тоталитаризма и фашизма не е приключила, че изборът отново е в нашите ръце и той се заключава в това дали ще изберем монумента на разрухата или ще построим, най-после и веднъж завинаги, монумента на любовта“, се казва в мотивите на журито.

В тази красива вечер на награди, емоции вълнения, както бяха планирали организаторите, последва филмът "Съседна стая" на Педро Алмодовар с невероятните Тилда Суинтън и Джулиан Мур. по романа на Сигрид Нунес "What Are You Going Through", който спечели Голямата награда „Златен лъв“ на  81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Филмът изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид (Джулиан Мур) и Марта (Тилда Суинтън) са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Марта е в последната фаза на рака, но отказва да чака той да я победи, намира си нелегално хапче за евтаназия, и моли Ингрид да бъде просто в съседната стая, когато тя реши да го приеме, като за целта отиват в прекрасна къща сред природата…

Тилда Суинтън и Джулиан Мур във филма "Съседната стая" на Педро Алмодовар

Припомняме, че темата, проблемът с евтаназията занимава хора на киното и литературата, тя, всъщност, е особената, която ни изправя пред извечното за живота и смъртта. Те са неразделни, въпросът е как ги приемаме и дали сме готови, че един ден ще си тръгнем от този свят. И как този неизбежен край да бъде достоен точно заради живота. Припомняме само великолепните филми, а те не са единствените. Канадският „Нашествието на варварите” на режисьора  режисьор Дени Аркан. Филмът получи наградите за сценарий и най-добра актриса в Кан, за най-добър канадски филм в „Торонто 2003” и награда за най-добър неевропейски филм на Европейски филмови награди 2003, „Сезар” за най-добър филм и „Оскар” за чуждоезичен. На следващата 2004 "Вътрешното море", режисиран от Алехандро Аменабар, бе удостоен с Оскар за чуждоезичен филм. Той разказва за истинската история на испанеца Рамон Сампедро, който се бори с 30-годишна кампания в полза на евтаназията и със своето право да умре. Ще го запомним с невероятното превъплъщение в главната роля на Хавиер Бардем.

Тилда Суинтън , Джулиан Мур и Педро Алмодовар на фестивала във Венеция

Но да се върнем към „Съседната стая“ на Алмодовар. Изключителен филм, за който ще цитирам литераторът Светлозар Желев, защото го е казал много лично и го споделяме: „Толкова много поезия, красота, човещина има и в текста и диалозите на Нунес, в картините на Алмодовар, в играта на двете невероятни актриси, които дори, когато са скучни и уж плоски, изпълват целия екран и зала. Това не е филм-фойерверк, за което много от почитателите на Алмодовар не го приемат, той е бавен, безжалостен, и настъпващ, като смъртта на всеки, като "...снега, който засипваше всичко, разстилаше се над вселената, със сипкав съсък засипваше живите и мъртвите..." в разказа "Мъртвите" на Джойс, цитиран нееднократно във филма и книгата (тук преводът е на Асен Христофоров). Но и усмихващ, с чувство за хумор, лекота и спокойствие пред настъпващата неминуемо кончина. Мога да цитирам стотици неща от репликите разменени между героините, за любовта, секса, войната, отношенията, писането, съпреживяването, болката, умиращия ни свят, страха от смъртта, обществения натиск, предизвиканата смърт. Филмът не е плавен, но и живота не е, и като него изтънява понякога в епизодични проблясъци минало, хора, срещи, спомени…“. Светльо, както го наричаме приятелите, пише и много лични неща, провокирани от филма, но това е нещо интимно негово…

Само ще кажа, че този филм е дълбоко преживяване и забележително кино. Да, разбирам, защото съдбата повели да бъда в „Същата стая“, не в Съседната и знам какво значи да си тръгнеш от живота, който обожаваш и желаеш, с достойнство и любов, както си го живял…

Членовете на журито за пълнометражен игрален филми Мария Бакалова, Кристин Льоненс, Игнасио Серикио, Ан Кюсак заедно с Станислава Айви и Жаклин Вагенщайн

Това е изкуството на литературата и киното, което ни разтърсва, вдъхновява, прави ни по-добри и чувствителни хора, стига да имаме сетивата. А селекцията на CineLibri и цялостната философия на фестивала работи всеотдайно за това. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години! А до 3 ноември може да гледате още прекрасни филми и очаквайте още публикации при нас и специално за първия форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който посрещна големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план. Но за него в следващ текст… ≈

Текст: Зелма Аламелех

Още преди 10 години тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. Вече писахме в богат анонс в очакване на голямото събитие, може да прочетете тук.

Алехандро Ходоровски

Традиционно, както умеят да го правят, в рамките на официалната пресконференция на 18 септември екипът на CineLibri я превърна в поетичен пърформанс. Всеки от участниците, извън поднесената информация прочете на финала любимо свое стихотворение на Борис Христов, Валери Петров, Роберт Бърнс, Ромен Гари и много още. Те звучаха и на различни езици. Беше красиво! В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват: Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Десетото издание обхваща 67 заглавия с десет международни и над петдесет национални премиери, 45 специални събития, галавечери на 11 страни, ретроспекции, чествания, кино-литературни срещи, авторски пърформанси и специализирани дискусии. По традиция организаторите са приготвили множество изненади, в т.ч. тематични почерпки и комплименти за публиката, произтичащи от филмовото съдържание - от сиртаки до модерен танц, от фокуси до уроци по шах!

Сред почетните гости на десетото издание се нареждат шотландският писател Ървин Уелш, автор на „библията за аутсайдери“ „Трейнспотинг“; един от най-изявените италиански кинотворци през последните години – Даниеле Лукети; авторът на филма „Избери Ървин“ – Иън Джефрис; нидерландският режисьор Миша Пекел и световноизвестната писателка от български произход Капка Касабова (с екранизация по книгата ѝ „Граница“, 2017, издателство „Жанет 45“). С нас ще бъдат още Дани Розенберг - израелски режисьор и сценарист, Анита Модак-Труран - изпълнителен продуцент на филма „Уилям Фокнър: Миналото никога не умира“, и самият Теодор Ушев, който ще представи селекция от свои филми по книги и най-новия си късометражен филм, „Вълкът“, веднага след премиерата му на фестивала в Торонто.

Начало на фестивала, както вече писахме дава Паоло Сорентино с хипнотичната неаполитанска драма „Партенопа“, номинирана за „Златна палма“. Красивото лице на Челесте Дала Порта владее екрана, а звездното присъствие на Гари Олдман и Стефания Сандрели допринася за цялостното внушение на филма - опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето и за непроницаемата човешка същност. Премиерата е на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК непосредствено след церемонията по откриване.

„Майсторът и Маргарита“

11 са заглавията от конкурса за пълнометражен игрален филм по книга, обособени в секция „Сонетен венец“. Сред тях са „Добър ден, тъга“ на режисьорката Дърга Чу-Боуз, адаптация по знаковия роман на Франсоаз Саган, преиздаден наскоро от „Колибри“. Номинираната за „Оскар“ Клои Севини („Момчетата не плачат“) си партнира със звездата от „Квадратът“ Клаес Бенг и с изгряващата звезда Лили Макинърни в ролята на Сесил. С номинация за „Златна палма“ у нас пристига и биографичната драма „Лимонов“, вдъхновена от едноименната книга на Еманюел Карер. Световноизвестният режисьор Кирил Серебренников поема риск, като се наема да разкаже историята на Едуард Лимонов – една колоритна, противоречива и екстремна личност, предизвикваща възторг у едни, омерзение у други. За наградата ще се състезава и адаптацията на знаменития роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин, разбунила духовете още преди да тръгне по кината.

Мария Бакалова

В журито са Мария Бакалова – първата българска актриса номинирана за награда „Оскар“, BAFTA, „Златен глобус“, участва и в български филми като последният е „Триумф“на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, българското предложение за „Оскар“ за 2025. Оснет нея се  се включват още италиано-аржентинският актьор Игнасио Серико, познат от сериалите "Д-р Хаус" и "Кости", актрисата Ан Кюсак, която сме гледали в "Анатомията на Грей" и "Али Макбийл", поетът Даниел Келман и белгийската писателка Кристин Льонес. Авторитетно е журито и за най-добър документален филм: проф. Божидар Манов, Рене Карабаш (литературен псевдоним на Ирена Иванова) и Найо Тицин. А в журито за късометражен филм са Маргарита Стойкова, Ники Илиев и Коста Каракашян.

Наградите за пълнометражен игрален филм ще научим на 25 октомври, когато ще гледаме и филма на Педро Алмодовар "Другата стая", получил Голямата награда "Златен лъв" на кинофестивала във Венеция, 2024.

Мария Маца, директор на Италианския институт в София

Паралелната програма на фестивала обхваща няколко модула. Открояват се заглавията от проекта ITALIAN SCREENS: Ново италианско кино без граници, който има ежегодни издания в много страни по света, а през октомври за първи път ще се състои в България като част от програмата на CineLibri. Модулът включва осем от най-впечатляващите италиански литературни адаптации за голям екран, създадени през последната година. Любопитство буди и секцията „Американски прелести“, която обхваща четири заглавия. Акцентът пада върху трилъра „Конклав“ с Ралф Файнс в главната роля, напрегната и завладяваща адаптация по роман на Робърт Харис. За пореден път CineLibri включва в програмата си инициативата „Кино с кауза“, или ангажирано кино, което тази година ще предложи пет заглавия, своеобразни оди за човека и неговите битки. На фокус тук е драматичният разказ „Да бъдеш Мария“, чиято световна премиера се състоя на кинофестивала в Кан. Филмът с Анамария Вартоломей и Мат Дилън преосмисля кратката кариера и трагичния живот на звездата от „Последно танго в Париж“ Мария Шнайдер. Друг акцент е романтичната драма „Време за живот“ на режисьора Джон Кроули, с Флорънс Пю и Андрю Гарфийлд в главните роли, която ще бъде показана у нас веднага след премиерата си на кинофестивала в Торонто.

Теодор Ушев

И тъй като музиката също е поезия, паралелната програма тази година съдържа нов модул - „Рима и ритъм“. В него блестят новият филм на Жак Одиар, „Емилия Перес“, грабнал Наградата на журито от кинофестивала в Кан, невероятно романтичният филмов мюзикъл „Туптящи сърца“ с режисьор Жил Льолуш и „Част по част“ - едно шеметно пътешествие из живота на културната икона Фарел Уилямс, разказано със средствата на LEGO® анимация.

Изключително богата е програмата на фестивала, съпътствана със срещи, важни събития, между които Първият форум на литературните адаптации /за него писахме по-подробно в първия текст/ за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Не е възможно в една публикация да се обхване цялостната амбициозна програма, но тепърва очаквайте подробности за форума при нас. Предварително, все пак може да прочетете на интернет страницата на фестивала тук.

ЗА РОМЕН ГАРИ

Ромен Гари

В тази публикация ще акцентираме върху едно от специалните събития в рамките на CineLibri във Френския институт, посветено на 110 години от рождението на изключителния писател и хуманист Ромен Гари (1914-1980). Приемаме като като личен подарък заради особеното място, което заема в нашия живот по вълнуващ път от времето, когато прочетохме „Животът е пред теб“, тогава излязъл с автор Емил Ажар…

Събитието е под наслов „Спомен за Ромен Гари – поредица от дискусии и филми“, 21-25 октомври 2024, София и Пловдив. Тази поредица от дискусии и филми е част от честванията на 145-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Франция и България.

На 21 октомври от 18 часа ще се състои дискусията: „Мост между Изтока и Запада: Лесли Бланч в сърцето на славянския и балкански свят“ с лектор Жоржия дьо Шамбере, френско-британска писателка, журналистка, преводач, и издател, кръщелница на Лесли Бланч, първата съпруга на Ромен Гари. След нея ще бъде прожектиран филмът „Сияние на жена“ (1979) по едноименния шедьовър на Ромен Гари. Режисьор е знаменитият Коста-Гаврас, а в ролите  незабравимите Роми Шнайдер, Ив Монтан и Ромоло Вали.

Ив Монтан и Роми Шнайдер в „Сияние на жена“ (1979)

Докато се скита отчаян из Париж, Мишел Фолен среща Лидия Товалски, пленителна, но погълната от скръб жена. Оказва се, че всеки от двамата преживява лична трагедия – неговата тежко болна съпруга е избрала да сложи край на агонията си, а Лидия току-що е изгубила дъщеря си в автомобилна катастрофа. Те ще изпитат порив да се подкрепят взаимно, да си дадат утеха и надежда… Но дали всичко, което са изгубили, ще им послужи като основание да продължат напред?

Публикуван през 1977 година, „Сияние на жена“ е поразително изразителен роман, философска лирика в проза, химн на любовта и на „третото измерение“ на мъжа и жената — двойката.  И три цитата от книгата: “Любовта е единственото имане, което нараства с разточителството. Колкото повече давате, толкова повече ви остава.“; „Как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота?“ и „Стане ли въпрос за чупене на рекорди по самота, се оказва, че всеки от нас носи сърце на шампион.“

На 22 октомври от 18 часа е дискусията „Ромен Гари – ЖОНГЛЬОРЪТ. Мистерията на идентичността.“ С участието на Агата Тушинска, полска писателка и Георги Ангелов, журналист и преводач. „Първото име? Роман, Ромен, Ромушка, Емил. Фамилия? Качев, от Качев, Гари, Гари, Аджар, Синибалди, Богат. Място на раждане: Вилна, Курск, Москва, руските степи, през 1914 г., през май, през декември, един следобед?

Псевдонимът, който е избрал: ГАРИ – огън; АЖАР – въглени.Трябва да бъде погълнат, за да се възроди. Пълното опознаване на биографията на Ромен Гари, единственият автор, печелил два пъти наградата „Гонкур“, е предизвикателство. Дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик и самоубиец след изключителна литературна кариера. Агата Тучинска, изключително талантлив биограф и романист, се впуска в увлекателно литературно разследване, за да разкрие многобройните лица на Гари. Тя влиза в интимен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност.

Ромен Гари

След това ще бъде прожектиран филмът „Чародеят“ (2023), режисьор Филип Льофевр, в ролите: Чарлс Берлинг, Клер дьо Ла Рю дю Кан, Пиер Перие и други. След излизането на романа „Животът пред теб“ писателят Ромен Гари убеждава своя братовчед Пол Павлович да се представя като Емил Ажар. Пресата, издателите, читателите – всички са очаровани от него. Е, почти всички: Адел, студентка по литература в Сорбоната, родом от Ница (където Гари прекарва част от детството си), е сигурна, че Емил Ажар и Ромен Гари са едно и също лице. Тя решава да посети Гари в дома му и да се изправи срещу него очи в очи. Ще го изобличи ли? Или чародеят ще успее да я въвлече в своята мистификация?

На 24 октомври от 18 часа дискусия с Кервин Спийр, писател и биограф. Тя ще разгледа дълбокото влияние на българския опит върху антитоталитарното мислене на Гари. Като следвоенен дипломат в страна, която е на път да бъде завладяна от съветската власт, този период е истинско политическо училище за писателя, който може да наблюдава отблизо действието на установяващия се тоталитаризъм. Чрез непубликувани досега документи от дипломатическата му кореспонденция участниците ще открият един ясновиждащ и проницателен Ромен Гари, който описва България като „абсолютен триумф на тоталитарните тенденции“. След нея ще бъде прожектиран документалният филм „Книжарят“ (2014), българо-френска продукция. Режисьори: Катрин Бернщайн, Асен Владимиров, в ролите: Ксавие Базен, Луиза Григорова, Касиел Ноа Ашер. Филм за двете години, които френския писател Ромен Гари прекарва в България. Той пристига в София като секретар на Френската легация в София през 1946 година и работи тук две години. От самото начало Гари е следен от българските тайни служби, които в рапортите си за него, използват псевдонима Книжарят.

Асен Василев и Катрин Бернщайн на премиерата на филма в Дома на киното, 2018

Филмът бе представен в София в рамките на кино-литературния фестивала „Cinelibri”, 2018.За него във „въпреки.com” може да прочетете тук.

Припомняме, че издателство Colibri публикува 2014 година първата подробна биография на писателя „Ромен Гари“ на Доменик Бона, писателка, журналистка и литературна критичка. За нея тя е удостоена с голямата награда за биография на Френската академия.

Тя представя всички перипетии, белязали бурния живот на автора на една от най-забележителните литературни мистификации, наречена Емил Ажар. Роден в Москва през 1914 г. в бедно еврейско семейство, прекарал детството си във Вилно и Варшава, а юношеството в Ница, младият и амбициозен Роман Кацев прави своите първи стъпки на литературното поприще в навечерието и по време на Втората световна война, когато по призива на генерал Дьо Гол се сражава като боен пилот в Африка и Европа. След войната изпълнява дипломатически мисии в редица страни, включително в България, където изживява едни от най-вълнуващите моменти на своята дипломатическа кариера. Гари е единственият френски писател, получил два пъти наградата „Гонкур” (1956 за  „Корените на небето“  и 1975 за „Животът е пред теб“, подписана с името Емил Ажар) под различни псевдоними. Необикновена личност и изключително даровит творец, със своите романи той оставя ярка следа във френската и световната литература и до днес си остава един от най-превежданите в чужбина френски автори.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след смъртта на Гари, на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“ (Vie et mort d'Émile Ajar), написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“

Вече отбелязахме колко специална книга за нас е „Животът е пред теб“. След нея изчетохме всичко на български от Ромен Гари…Имах шанса, не в България, да гледам и филма „Мадам Роза“, филмова адаптация на романа на израелския режисьор Моше Мизрахи, за който получава наградата „Оскар“ за чуждоезичен филм 1978, а Симона Синьоре за главна си роля е номинирана, но същата година получава отличието на френските филмови награди „Сезар“. Дълбоко се надявам да го видим в следващи издания на CineLibri.

Симона Синьоре като мадам Роза в екранизацията на "Животът е пред теб", 1977, режисьор Моше Мизрахи

И както вече написахме всеки на пресконференцията завършваше със стих. Така ще постъпя и аз с нещо любимо от полския поет  Циприан Норвид (1821-1883). То не е избрано случайно – мото е на романа „Пепел и диамант“ на полския писател Йежи Анджейевски, издаден у нас в издателство „Народна култура“ 1964 в превод на Димитър Икономов. 1958 година изключителният Анджей Вайда снима филм по книгата в главната роля е самият Збигнев Цибулски. На финала на филма /Може би ще имаме шанса да видим отново в издание на фестивала./ простреляният му герой се блъска в  простряно пране с бели чаршафи, които окървавя и звучи същия този стих на Норвид.

Гориш, но знаеш ли

Дали тъй ставаш волен

Или загубваш всичко на света

Дали под пламъци от факел смолен

Наоколо се пръскат и летят

Дали от тебе само пепел ще остане

или под пепелта се крият диаманти

от вечната зора на младостта.

В годините съм срещала и други варианти като превод, но този е в книгата и във филма.

Благодаря на CineLibri за десетгодишните преживявания и продължаваме напред със спомени от прекрасни книги и филми, с днешни очаквания и вълнения, с предчувствия за бъдещето… ≈

Текст: Зелма Алмалех и материали на CineLibri

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)