#unsend

And I'm staring at the moon

I saw a shooting star

And thought of you

I sang a lullaby

By the waterside and knew

If you were here,

I'd sing to you

You're on the other side

As the skyline splits in two

I'm miles away from seeing you

I can see the stars

From America

I wonder, do you see them, too?

🥺✨

Nakikita ko naman sa mga pictures mo na muka kang masaya kahit nasa malayo ka at hindi kasama ang mga kaibigan mo at pamilya mo.

At dahil dun, siguro kaya ko na rin sabihin sa sarili ko yung mga napapanuod ko sa mga movie na masaya na akong masaya ka kahit hindi na ako ng dahilan.

I just hope lang na you will take care of yourself and magiingat ka lagi kahit saan ka man dalhin ng mga pangarap mo.

Naniniwala ako sa'yo. Lagi.

:)

здравей. как си? как върви живота ти? намери ли си по-добра работа? надявам се да си, заслужаваш го.

минаха почти 5 месеца откакто си писахме за последно. в началото, като светнеше екрана на телефона и мислех, че си ти, но с времето установих, че са напразни надежди.

често се сещам за теб. а ти? мислиш ли понякога за мен? чувстваш ли се гузно? мислел ли си, че можеше да свърши по друг начин? липсвам ли ти?

ти ми липсваш. беше ми приятно да те виждам, макар и рядко, да си говорим за нашите си неща и да те разсмивам. все още се оглеждам, с чистото съзнание, че няма никакъв шанс да те видя.

има ли моменти, в които те връхлитат спомените като ураган? ако да - как се справяш? на мен ми е доста трудно в тези моменти и ми се ще да ми дадеш съвет.

как се чувстваш като всеки път виждаш последното ми съобщение? не ти ли минава поне замалко през главата да ми отговориш? аз често отварям чата. пиша и трия, пиша и трия. в крайна сметка нищо не пращам. знам, че няма смисъл.

май зададох много въпроси. но реално само един ме мъчи -

какво те накара да си тръгнеш без дори да кажеш дума?

е, май е това.

съжалявам за притеснението. приятна вечер.

скоро пак няма да ти пиша. :)

*изтрий*