#22.02.2019

întrebarea zilei.

Трудно е да си Стрелец. Не кръв, а огън тече във вените ни. И този огън често ранява близките ни. Но е без да искаме. Честна дума! Просто каквото ни е на сърцето, това ни е и на устата. Знаем, че трябва да спрем гласно да назоваваме очевидни факти, които другите премълчават, но пък не разбираме защо... Нали когато някой те попита нещо, то е за да чуе истината? Пък и защо трябва да те попита, за да си го кажеш... Казах ти за огъня. Това е и причината да избухваме толкова често. Но какво да направим? Обичаме справедливостта. Това е. Облекли сме блузата си наобратно? Е и? Голяма работа! Просто сме много разсеяни. Повярвай, че мислим за милион и едно неща в тази секунда. Не минута! Секунда. Вятърничави сме били... Ами не, просто бързо ни омръзва всичко. И нас ни дразни това, повярвай. Не е приятно днес да си се представиш като космонавт, а утре да искаш просто една градина с малини, за която да се грижиш. Никога нямало да пораснем... Че кой не обича да гледа филмчетата на "Дисни" или да се вози на блъскащи колички? Пък и не ни пука особено, че едва събираме краката си в тях и стърчим над всички останали. Нали ни е забавно! Мечтите ни не били сериозни... Ами ние вярваме, че един ден ще създадем някакъв собствен свят. С какво ви пречим? Ние? Безразсъдни? Ние каква вина имаме, че онзи Скорпион, който е по-висшестоящ от нас, не е прав? Аз пък съм Стрелец и видях неговата грешка! Все сме били с розовите очила... Ами, това сме ние. Оптимисти до мозъка на костите си. Макар и ние да падаме духом, дори по-често отколкото предполагаш - ние се стремим да виждаме положителното във всяка една ситуация. Кой има нужда от негативни мисли в този сив свят? За Стрелците. От един Стрелец по пижама и пухкави чехли в парка...

Nu mă mai pot încrede în nimeni pentru că nici măcar de mine nu mai sunt sigură.. Am ales să-ți scriu ție - iubirii mele pentru totdeauna. Nu ești prima iubire, dar sper să fii ultima, cea pentru toată viața. Și ultimul meu gând pe lumea asta să-l îndrept spre tine, spre zile senine, fericire,iubire... Îmi imaginez că traiul zilnic e ca marea. E furtună acum. Mă lupt cu propriile-mi valuri. Uneori vreau să mă înec și nu pot. Alteori, mă dor apusul și lipsa vântului. Dar mereu, mereu privesc în larg și te aștept.. Eu sunt corabia părăsită și uitată ce plutește în derivă. M-au vizitat suflete care au venit din curiozitate și au plecat pe neașteptate. Mă mai vizitează pescărușii, un ultim semn al pustiului format din amintiri prea intense. Mă cert cu Luna, cu soarele, îmi plâng șoptit disperarea stelelor- fantomele cunoașterii trecute.

Fr. 22.02. 2019

2:38