Най-силно се чувства нощем.

Но това съм аз - купища лоши навици в тяло на човешко същество.

Събудих се Преди изгрев А от небето се сипеха Замръзнали сълзи Единственото Което ми липсва Тази нежна зимна сутрин Си ти.

И най-студеният декември Може да се превърне В тропически рай В прегръдките на точните ръце

Truth is.. I've been feeling useless my whole life. Ever since I was old enough to understand that there are certain things in my life that I cannot change, no matter how much I try, I only put myself in situations I can control. That's why im terrified, I guess. I didn't mean to fall in love with you. I don't have control over what happens with us, or how it all ends. I've never been in love before. I may be a pain in the ass sometimes, but its just because im really scared of losing you. So please, be patient with me. I'm trying my best, I really am.

3

Поезията е начинът, по който те прегръщам, когато си далеч.

На изуст Искам да науча всяко Мъничко нещо за теб Как си обичаш кафето. Кой е любимият ти цвят. Какво би направил, ако беше богат? Обичаш ли да рисуваш? Да пееш, да твориш? За какво си мислиш Преди да заспиш? Ами като се събудиш, каква е първата ти мисъл? Вярваш ли в съдбата, или във всичко търсиш смисъл? … Защо като ме погледнеш, речникът ми става пуст? Искам да те науча наизуст, наизуст..

Майка ми веднъж ми каза “Някой ден ще намериш човек, който ще бъде твоят свят и ти ще бъдеш неговия” ½ Не е лошо начало

- Тази картина няма смисъл. - Изкуството не е създадено да има смисъл. - Ето защо не мога да те разбера.

Поради наличието на много въпроси свързани с мен, с това каква съм, как се казвам и т.н, ще направя малко представяне. Аз съм деветнадесет годишно момиче, родено и израстнало в красивите земи на югозападна България. Относно името ми, мисля че простичкият псевдоним Paper Stranger е напълно достатъчен. Обожавам изкуството. Под всякаква форма. Рисуване, музика, фотография, танци, поезия и несъвършенство. От кога пиша? Вече изгубих представа за времето. Какво ме вдъхновява? Абсолютно всичко. Като започнем от любимите ми песни, филми, книги, личните ми преживявания, хората които обичам, тези които мразя, а дори и напълно непознати лица из сенките на града. Това съм аз. Ами вие? Представете ми се с кратко съобщение. Приятен ден, strangers!

Това ли е всичко? Раждаш се. Имаш няколко безгрижни години. (Ако имаш късмет) Това ли е всичко? Ходиш на училище, гимназия. После университет. И си намираш работа. Вероятно нищо общо с това, което си учил. Това ли е всичко? Създаваш семейство. (Също ако имаш късмет) И с нетърпение чакаш края на седмицата. Почивката от работа. Месечната заплата. Това ли е всичко? Сиво ежедневие изпълнено с нежелание за живот? Ден след ден животът се изсипва малко по малко като песъчинките на часовник, които не можем да върнем обратно. Това ли е всичко.. Не искам да е всичко..

- Какво ти е? - Нищо. Ще ми мине. - Щом казваш, че ще ти мине, значи не е нищо. - Остави ме намира. - Искам просто да помогна.. - Няма с какво. Ще се справя сама. - Щом казваш, че ще се справиш сама, значи има с какво. - Остави ме намира.