Messy hair, messy life

: да съм с теб само насън.

Скоро имам годишнина, откакто си загубих ума по тебе. 

Винаги, когато някой ме разочарова, ще се крия в мисълта за теб. Всеки път, когато той ме натъжи, ще го гледам и наум ще си казвам: “Теб не те обичам, колкото него”. Дълбоко в мен винаги ще мисля, че ти си бил правилният за мен.

В последните две години с него живеем на около 10 минути с кола и работим на около 10 минути път пеша. Ходим в едни и същи заведения, пазаруваме в едни и същи магазини, минаваме по едни и същи улици. Но не сме се засекли нито веднъж. Колко голям може да бъде светът, когато не иска двама души да бъдат заедно. 

Новата година дойде, а с нея - и нова доза страх, че времето минава, а не се приближавам до живота, който исках за себе си. Все едно е твърде късно да постигна каквото и да било, моментът е минал и няма да дойде повече. Не мога да се сетя за свой значим успех от 2018, само за няколко приетни преживявания. Поглеждайки назад, не знам дали направих правилен избор за нещо.

Казваш ми, че твоят дом е и мой. Сигурно и на нея си го казал, моята предшественица. Е, та в крайна сметка нейн дом ли е?

Доста е тъжно да се конкурирам за внимането ти с игра.

Няма какво да го украсявам, все същата емоционална развалина съм си.