Lion King

Не се тревожи.

Това си повтарям сега, като замалко вкусил от спокойствието на сутринта.

И аз веднъж да се усмихна.

Не се тревожи, защото ще дойде време пак да си сам, да си неразбран, да се тревожиш и бъдещето да виси

като примка, стеганта около врата ти.

Ще дойде време да болиш. И ще се чудиш тогава къде отиде хубавата сутрин? С прохладния си въздух

и с носталгичния изгрев, напомнящ на някой брилянтен спомен?

И отговорът е, че трябва да я намериш. Щастието ти няма да е вечно, после ще дойдат студените месеци, и няма да има много изгреви.

И ще си длъжен, ти с твоите думи и с твоите мисли да я намериш някъде сред мрака и да осветиш отново сутрешните облаци.

Какво по-хубаво от това? Да имаш възможността да преоткриеш щастието си, да си намериш наново усмивка,

да блестиш както винаги си искал.

Така че не се тревожи. Ще имаш още изгреви. Излез от тъмното и ги намери.