Totally lost in my thoughts

в живота ми,

или изчезвай от него –

завинаги

нямам нерви

за трудни любови,

нито да тълкувам

неизречени истини

нямам желание

да бъда убежище,

когато ръцете ми

са устои на дом

ако не ми предлагаш

и частица от себе си –

не бих ти дала

дори и подслон

защото за мене

във тая игра

има само една

разменна монета:

ако си готов да платиш

във душа –

заповядай,

тъкмо ошетах.

когато отново не съм те чувала от много време,

когато пак се върнат спомените ми с теб,

когато не мога да спра да мисля за усвката ти,

тогава ми липсваш до болка.

Но все пак ме нарани.

Аз нараних теб.

Ти пък ще нараниш нея.

Ние всички нараняваме, някого - ей така, против силите ни.

Ние сме косвени жертви. А първоизточникът - онзи, който пръв наранява, е жертва на собствените си чувства.

но осъзнах че е грешка.

Няма как да покажеш нещо красиво

на човек, който превръща всичко,

което погледне,

в грозота.

Нека помълчим.

Изчерпахме се,нали? Казахме си всичко ,предполагам.

Вярно,щяхме да мълчим,добре.

Седни до мен ,само 5 минути.

Само 5 минути и си тръгвам,обещавам.

Помниш ли..?

За бога какво правя ,щяхме да мълчим,да,да.

Познаваш ме,не спирам да говоря ,хайде кажи нещо ,толкова обичам да те слушам..

Добре ще започна аз ..

Помниш ли когато за първи път ме хвана за ръка ? Исках да остана в онзи момент възможно най-дълго.Или пък когато ме прегърна? Копнеех за следващия път,в който ще имам шанса да те усетя толкова близо до себе си. Чакай ,чакай,а помниш ли когато ме целуна? Все още мога да усетя допира на устните ти.

3 минути? Достатъчни са.

Бързаш ли? Разбирам трябва да тръгваш..аз също.

Само още малко,седни,нека за последно да усетя какво е да си до мен. Доста драматично се получи,не е в мой стил,нито пък в твой ,в това съм сигурна. Няма да те забравя ,чуваш ли? И ти недей. Спомняй си за мен понякога ,не ме оставяй да избледнея.

2 минути? Колко бързо мина времето. Сякаш винаги беше срещу нас ,дори сега изтича безпощадно бързо. Липсваш ми.Не очакваше да го чуеш от мен нали?Почти всеки ден мисля за теб,добре де..всеки ден е. Не искам да те пускам,но знам,че трябва. Хайде кажи нещо,защо мълчиш?

1 минута?Ако можех да се върна назад ,бих направила всичко за да ни спечеля още малко време.

Да,да ,знам,трябва да тръгваш,аз също ..само още нещо. Няма да приключа със ‘сбогом’,защото това не е края. Знам,че ще те видя отново. Спомням си преди време ,някой беше казал,че когато хората били нещастни или наранени ,ставали необичайно тихи.Само един последен въпрос..

Ти защо мълчиш?

Плачем за дреболии,