Душата ми говори; чуй

вярвам отново в истинската любов.

Тази, която всички я наричат клише.

Но мамка му колко обичам клишетата.

Обичам да ми подаряваш цвете без повод.

Да ме гледаш с разрошени коси сутрин.

Да ми напишеш ръчно написано писмо.

Да избираме имена на бъдещите ни деца.

Да сме едновременно тук

и “там”.

Да мечтаем за една любов като по филмите

и да си я създадем в реалността.

Вярвам в инстинската любов,

от както те срещнах.

Колкото и клише да звучи това.

Всеки път, в който я погледнеш,

ще виждаш мен.

Всеки път, в който я докоснеш,

ще усещаш мен.

Всеки път, в който копнееш да съм аз,

ще бъде просто тя.

Всеки път от тук нататък

няма да съм аз.

да говорят за миналото

са тези, които все още живеят в него.

да тичам с километри.

Колкото се може по-далеч.

Искам да захвърля всичко,

може даже да се лутам.

Без посока.

Но да знам,

че на края на света

ще срещна теб.

в който всеки си мисли, че е над другия,

а в крайна сметка

всички сме просто скелети,

облечени в различни костюми.

Но след цялото това време се оказа,

че лежа в прегръдките на Дявола.

той никога няма да бъде теб.

няма да ти обещая завинаги,

а просто колкото се може по-дълго.

никога не се отказвай.

Не спирай.

Върви смело напред.

Винаги има светлина в края на тунела.

Това, че твоят

е малко по-дълъг

от на станалите,

не значи, че светлината не чака за теб.

все да търся любовта.

Попаднах в много ръце,

с празни души

и в много очи,

с празни сърца.

По пътя към любовта

открих най-важното нещо

себе си.

И честно казано, спечелих.

“Следвай сърцето си, не мозъка.”

Но какво правиш,

когато сърцето ти иска всичко,

за което мозъка ти ще те накара да платиш?

никога не е била предназначена за хората,

а за спомените ..

не са изпитвали истинската любов,

си мислят, че любовта боли.

Всъщност хора, любовта цъфти.

Любовта е комфорт, уют, тишина.

Любовта е всичко, но не и мъка.

И да, трудна е за откриване.

Но уловката е, че тя не се търси.

Тя сама идва.

В най-правилния момент.

Почакайте. ❤️

но не ми каза, че ще чакам на опашка.

в която всеки е минал през тежката любов,

тази изпепеляващата..

и само най-смелите са оцелели от нея

и са готови да обичат отново.

което ще те накара да викаш и да плачеш,

да се мразиш и да я мразиш,

да преглъщаш буци от болка

и да умираш.

А накрая ще ти донесе човек,

който да те кара да летиш от щастие

достатъчно високо,

за да те убие отново.