ŁØŘĐ ŇÊŁŞØŇ

Sometimes i just want to sit outside with someone and talk all night

Аз все повече се убеждавам, че хората са повърхности. Въпреки, че общуват с теб, те по-скоро си водят един монолог, и не те чуват. Не ги интересува какво казваш.. просто ти набиват отговори, без да са задали и въпроси. Понякога подслушвам разговорите на случайните хора на улицата, или в метрото, или на съседната маса в кафенето, и те не си говорят нищо.. говорят само за коли, или дрехи, или кой, какво си е купил, къде е бил, къде ще ходи. Нямат време един за друг... Сега е социална дистанция, като душевната е от много преди това. "Обичам хора с по-дълбоки умове, които говорят от сърце и душа. Обичам хора, с които мога да говоря с часове и винаги за нови неща. Не искам да знам "к'во става"!"