Сънувах го...

…

Make it stop; this feeling drains me and it’s the worst trying to pretend like i’m okay when i’m anything but. I feel so numb, so hopeless. yet despite this, i force myself to go on. Why? Why do i constantly put myself through that? Why am i constantly trying to fight this? Why won’t i let it kill me? I have no purpose, no reason to live. Not anymore. You were my purpose. you were the light at the end of the tunnel. But i’m still in the tunnel yet no matter how far i go, the light never seems to come through. You were my oxygen when i couldn’t breathe. And now? Now, all i seem to be breathing in is this poisonous gas that suffocates me. Maybe i should just give in and let in consume me; maybe i should just let it run through my veins until it’s completely engulfed me. Maybe that’s the only way i can see you again. Maybe the only way to feel alive is to die.

“Знам, че го обичаш. Вижда се, и ти го виждаш, нищо, че не искаш да е така. Знам, че те боли. Знам, че искаш да дадеш най-силното и хубаво нещо на този свят, което човек може да почувства към някого. Но той не го иска. Не може така и е трудно да го разбереш, защото обичаш. Твоята любов към него е в теб и той не иска да я вземе. Любов нито може да дадеш на някой, който не я иска. Любов не може да искаш, нито да дърпаш. Може да откраднеш, но това е страшно. Ще си или страхливец, или най-смелия човек. Ти избирай. Ще останеш ли? Любов може да откраднеш, но трябва да останеш с нея.”

“Хората могат да бъдат до болка ужасяващи…могат та те накарат да се чувстваш зле, стига да им позволиш. В онзи момент, когато ме атакуваха…удар след удар. Рана след рана, ставаща по-голяма. Колкото повече се доверявах, толкова повече наранявана бях…Ти дойде от нищото…без да искаш или очакваш нещо от мен. Ти си човекът с който се радвам, с който дори плача. Няма значение на колко километри сме един от друг…Има хора, които са живеят на отсрещната улица и не знаят нищо за теб…но при мен е различно. Той, най-добрият ми приятел живее в Англия, далеч. Но това не му пречеше и не му пречи да ме познава по-добре и от хората с които се срещам всеки ден. Той е този, който знае винаги как да ми оправи настроението…просто по странен начин му се получава за разлика от останалите. Колкото и да гори отвътре и да му е криво…знае какво да ми каже за да оправи моя ден и след това аз неговия. Той е наистина невероятен…той ми помага да намеря стимул да се изправя и да продължа напред. Той е себе си…не му липсва нищо. Той е от онези хора, които като ги видиш просто се усмихващ, колкото и да ти се иска да го убиеш.Той е като всички останали. Има си глава, ръце, очи, уста и тн. Различното в него е, че той има сърце което вижда…Той не се интересува колко пари имаш или каква кола караш. Ето затова за мен е единствения човек на когото мога да му се доверя безрезервно. Дай ни тема за разговор, ще говорим дълго. Може да си поделим и шише бира…може и пакетче слънчоглед. Всичко е сладко и времето минава бързо, когато в живота си имаш диамантче като него. - За човекът, който ме научи че няма безгранична болка.”

Нещата, които не ти казах

Онлайн си, но няма да ти пиша.

“i’ll never forgive you for fucking me up the way you did”

It’s Your Birthday Soon

“In every girl’s life; there’s a boy she’ll never forget and a summer where it all began.”