Bulgarian thoughts

Искате ли да получите текст, посветен на вас? Харесайте поста и ще ви пиша. Имам нужда от подкрепа за сбъдването на една мъничка мечта, а аз от свой ред ще се опитам да ви усмихна. :))

Тя няма да ти каже "Обичам те". Не и докато не почувства, че не може вече да го пази за себе си. Не и когато не може да се спре да не ти го каже. Ще ти го показва, толкова много ще ти го показва. От най-малките неща до тези, които никой друг не е правил за теб. А ти ще се питаш понякога. Ще започнеш и по-често. Обича ли те? Май да. Абе, сякаш да. Че коя друга те е търпяла всякакъв и е останала. Защо иначе ще остане? Ще мине време. Тя ще го каже. Но не в стил "трябва да поговорим". Ще е от онези моменти, в които се радва и просто ще излезе от устата й. Може би като я прегърнеш. Или й направиш изненада и я заведеш на любимото й място. Може би като й донесеш цвете от градинката. Просто ще изскочи от нея. Когато вече няма да те е страх да го чуеш. Когато вече ще се питаш все по-често дали те е обикнала. Тя ще го каже изневиделица. А ти тогава ще си помислиш "Слава, Богу".

Колко е хубаво... Когато слънцето още не е изгряло и се събудим преди другите. Когато си отворя очите и първото нещо, което поглеждам си ти. Колко е хубаво. Когато направя кафе. И просто се гледаме. И просто се усмихваме. Колко е хубаво, когато потъна в прегръдката ти за миг. Когато ме целунеш по челото и света спира за секунди. Колко е хубаво да се чувстваш обичан. Боже, колко е хубаво...

Тя не се е променила, но някак си е по-красива. И гласът й не е кой знае какво, но някак си е по-звънливо. А когато те погледне, не че нещо прави, но душата ти изпива. И не, че не можеш без нея, но някак си със нея по-приятно става. Моето момче, загазил си я, както трябва.

Един ден, малко преди да изгрее слънцето, ще разбереш. Ще е тихо. Тя още ще спи. Ти още ще си я прегърнал. Нищо, че ръката ти изтръпва. Нищо, че трябва да ставаш. Ще я погледнеш. Ще се усмихнеш. Да, ти, който не се усмихваш. Ще се ухилиш до уши, очите ти ще се усмихват. Тя няма да знае. Само ти ще си знаеш. Или поне така ще си мислиш. В този ден, който още не е започнал, ще схванеш. Изчакай и ще разбереш.

И става тихо. Някак си далечно. Няма дума, няма признак, че си тук. Сърцето ми се свива, после се отваря. Лудница. Това ще да е. Какво ми правиш? Как да го опиша? Някой изобщо дали ще ме разбере? Какво ми има? Защо те мисля? Тук ли си и ако не, къде? Затваряш чуждите  врати студени. Сърцата им са целите във лед. Това ти стига, така ще кажеш. Но всеки има нужда от сърце.

Аз минах стотици километри. Забравих твоите очи. Само спомням си, че с теб бяха най-красивите ми дни. Пътувах, срещах и мечтах. Забравила за нашата любов. Любов ли бе, дори не знам. Научих се без теб. Само нощем, когато стане тихо мислено благодаря, че живота с теб ме срещна и такова чувство ме огря. Аз минах стотици километри. Промених се, виждаш го, нали. Но пак за теб се сещам и тихичко отвътре ме боли. Нима не трябва ние да бъдем заедно и да се чувстваме добре... Защо не може, как да го повярвам... Та ти ме караш да съм като дете. Да се усмихвам, скачам и дивея в този уж жесток живот. Аз го виждам чуден и копнея за още мъничко от твоята любов.

Написан си Съжалявам. Направих те вечен.

Знам за другите. Те са били жестоки. А ти си ги обичал. С право не ми вярваш. Няма как да ти докажа. Ти си единствения човек, когото не искам да нараня.

Тя не обича да си губи времето. Няма време за глупости. Ако не й харесаш ще ти каже. Ако я влюбиш в себе си ще ти каже. Няма да те размотава. Няма да ти спестява нищо. Ако я спечелиш ще те обича,  както никога досега не си бил обичан. Тя не е като другите. Трябва да си заслужиш мястото в живота й.

Когато в студеното време ръката ти взима моята и не казваш нищо, че е студена, а просто я стискаш и аз в теб се събирам цялата разпиляна. Когато в студеното време тихо се усмихна, докато снегът ни вали, а ти целунеш лицето ми и изтриеш сълзите ми от щастие, които мислиш за разтопени снежинки. Толкова ми е топло на сърцето, когато си до мен.

Затварям очи и си те представям до мен. Ако и ти го направиш в същия момент, все едно сме заедно.

Цигарите са слаба отрова сравнение с теб.