Hi stranger, what summoned you here?

Tears - murky, unclean,

mingled with bitter thoughts of you -

fall heavily, piercing the heavens;

it leaks desolately - it weeps.

Cold winds begin to howl,

and frozen tears fall like a rain of blades -

they tear the soul apart...

Blood flows - poisoned - black,

eroding like acid,

with every beat

pushed from the heart,

to burn the body from within.

It is felt with every sense -

a heavy pounding echoes in the mind, stifling thought.

The soul groans, tormented,

how from grief for you...

the sky fell down...

and not even a breath of air remained.

Everything

sinks into sorrow and oblivion,

the heart turns to stone - once burning - now fading out.

How because of you

the sky fell down,

in your hands

my world falls apart,

while on your face - a warm smile shines,

tender palms - release the guillotine.

And I look to the sky with faith...

in vain...

the blade falls,

but only a fleeting pain pierces the heart;

for it, there is no hope,

it has been dead all along.

--------------------------------------------

The original version in bulgarian:

"Небето прокапа" - Е.М.

Сълзи - мътни , нечисти

примесени с горчиви мисли за тебе-

падат тежко и небето пронизват,

то капе безотрадно - ридае

ветрове ,студени, завяват

и сълзите заледени, като дъжд от остриета падат -

раздират те душата..

кръв тече - отровена - черна

и като киселина разяжда,

с всеки удар изтласкан от сърцето,

отвътре тялом да изгаря,

усеща се с всички сетива-

тежък тропот в ума да кънти - възпиращ мисълта,

стене ,измъчена, душата

как от скръб по теб..

небето.. прокапа..

и глътка въздух даже не остана

всичко тъне в тъга и забрава,

вкаменява се сърцето - някога горещо - сега изгасва

как заради тебе

небето прокапа,

в твоите ръце

светът ми се разпада,

а на твоето лице - усмивка топла грее,

дланите нежни - пускат гилотината,

а аз гледам към небето с вяра..

напразна..

пада острието,

но само болка мимолетна пронизва сърцето,

за него надежда няма,

My idea was to draw a castle, close to what I imagine from Laura's discription in the 'Carmilla' novella and I think it turned out well even though the pencil is not my strong side, I'm more of a splash sketched ink person.

(sorry abt the quality of the picture ,I was kinda in a hurry...)