SO HIT ME LIKE A MAN AND LOVE ME LIKE A WOMAN

Почти не спах. Имах паническа атака през нощта. Не можех да живея с идеята, че имам нужда от време далеч от нея и затова не е в леглото до мен. Събудих се с болезнена нужда от близост. Написах ѝ стени от текст. Seen. Пет. Десет минути. Телефонът ми звъни. “Не ме интересува в какъв период си и дали искаш усамотяване, тръгвам към вас.” и затваря. След петнайсет минути е на вратата ми. Нещо е различно. С по-къса коса е. Всъщност е с много по-къса коса, осъзнавам след като успявам някак да откъсна поглед от очите ѝ. - Знаеш ли колко агресирах след като прочетох тъпата ти статия? Перфектна? Ето ти перфектна!” и разрошва подстриганата си коса, която на места е много къса, на места дълга, на места неравномерно нарязана и почти на дупки. - Ти нищо не разбираш - усмихвам се - това нищо не променя. Можеш да се обръснеш, да си залееш лицето с киселина, да си направиш лоботомия и пак ще те виждам така. Съвсем друго е това в теб, което обичам. - … мамка му, искам да не си мислиш, че не сме равни.. - Напротив, харесва ми. Кара ме да работя по себе си, а това ми е нужно, за да се чувствам добре.

Reaper III ink on paper November 2015

Dana Martin

Fisheye, for GrazeMagazine

ink & digital