Твоето днес е моето вчера❤️

да се възродиш

от пепелта на любовта

Не.

Обичам писането

Мразя, че се е впило вътре в мен.

Живее

и самостоятелно диша.

Ако не беше така,

вече щях да съм се отказал.

Щях да съм го захвърлил

като непотребна смачкана хартийка.

Но и след месеци пауза,

Пак искам да пиша.

Пиша.

Тормозя се.

Не става.

И го мразя.

След ден сънувам нещо

И пиша

Пиша думи хиляда...

И го обичам.

Една част от мен иска да стане писател,

се радвах на

черешата в двора,

на снега

и на големите хора около мен.

На дванадесет

се вълнувах от сънищата,

игрите на улицата

и приказките под възглавницата.

Когато станах на осемнадесет,

бях невинна и незнаеща и

опитах горчивия

вкус на страха.

А днес си търся

фибата, която изгубих

в тревата преди години,

търся си времето,

което изгубих някъде по трънливия път.

Но нищо не открих.

че сме се превърнали

в една отдавна загубена кауза

за която не спирах да се боря

с всяка останала надежда

изцеждайки всяка частица

от себе си

просто за да бъда сигурна в това

че сме отдавна загубена кауза

да бъда сигурна

Той я завива в 4 сутринта

Той не знае че тя не спи

На нея и става още по удобно

Той я прегръща мислейки си че тя спи

Тя е будна и щастлива