Здравей, аз съм Октомври.
Помниш ли ме. Засякохме се миналата година по това време.
Разказа ми за изминалото лято, подскачаше и се радваше спомняйки си всички емоции преживени през Юли и Август. Не си ли спомняш?
След това избухна в плач, че всичко е свършило и че нищо не е толкова розово, а просто сиво. Тогава заваля и ти още повече се натъжи. Предложих ти компания и да те стопля, навярно и аз съм студен,
навярно заради мен заваля. Показа ми снимки, плажове, слънце, момче, даже май бяха две, алкохол и барове, изгреви, и пак същото. Завидях ти. Аз нямах какво да ти покажа, само любов когато завали и самота
когато спре. Тогава ти си тръгна и не искаше да ме виждаш повече.
Опитах се да те догоня, но ти побягна към Август. От Септември разбрах, че не са се получили нещата. Август си е такъв, вятърничав, а ти наивна. Ноември ми каза, че не спираш да гледаш снимките които ми показа. Декември те е бил видял да плачеш, сигурно си била самотна.
Исках да ти пиша, но с пролетта дойде и слънцето, и ти отново започна да чакаш лятото, надявайки се за нещо истинско.
И ето ме сега, малко студен, но истински.
Разкажи ми как мина тази година лятото. Сигурен съм че е било супер. Моля те не се връщай при Август. Знам че заради мен си тръгна той.
Не ме мрази.
И недей да плачеш, навярно заради мен заваля.
Но какво друго мога да ти дам освен любов когато вали,
и самота когато спре.
Завинаги твой
Октомври
titsay
baratheonpilled
izzy806
discoholicmusic
andulkaphoto
snowghoul
