Когато се чувстваме като провал, ние се държим като провал.

Източникът на нашето колебание по своята същност, е просто дълбоко вкоренен страх. Страхуваме се да излезем от зоната си на комфорт и колкото и тъжно да звучи, се смущаваме от мащаба на собствената си сила. Страхуваме се да се посветим на себе си, да приемем уединението, което е необходимо, за да постигнем промяна. Тревожим се как ще ни приемат, боим се от отхвърляне и от негативни ситуации. Срамуваме се от това, че ще изглеждаме като провал и от това, че трябва да се преборим с унижението, което следва след всеки провал.

Да преча сама на себе си е пътуване, което познавам твърде добре.

можеше и ти, но не те бива 🤓

Възможностите обикновено са маскирани с много работа, затова повечето хоеа не ги познават.

Вярвам, че нещата ще се променят и искам да съм в центъра на събитията, когато това стане.

Противно на това, което жените си мислят, не е никак трудно да поддържаш дълготрайна, сърдечна и взаимно удовлетворяваща връзка с индивид от мъжки пол. Индивидът, разбира се, трябва да е котка.

Научете се на мъдростта на компромиса, защото е по- добре да се превиеш малко, отколкото да се пречупиш.

Като жени, ние се радваме на по- особен вид родтсво; нищо, че не сме чак толкова еднакви. И при най- простите ежедневни занимания, имаме общи неща, които ни свързват. Може би причината е в това, че предпочитаме хартията пред пласмасата, или убеждението, че още един тъмносин пуловер никога не е излишен, или как винаги ни полазват тръпки, когато слушаме химна.

знай, че когато си отидат полубоговете, идва ред на боговете.

много хора се колебаят да поемат отговорност за проблемите си, защото според тях да си отговорен означава да си виновен🤷🏼‍♀️

Хората, които се ужасяват от това какво мислят останалите за тях, всъщност се ужасяват от това, че всички гадости, които самите те мислят за себе си, са отражение на действителността.