memento amaris

да тръгне. Ти си плашеща

и странна, и красива;

нещо, което не всеки знае как

Нашите няколко дни бяха най-хубавите, които изобщо бих могъл да си представя и да си пожелая. Ти и аз – правейки неща, които само ние двамата можем да направим. Толкова съм благодарен, че беше тук и толкова смаян от твоя начин да бъдеш. Бях щастлив да слушам водопадите на смеха ти, да гледам право в светлината на усмивката ти, да правя дребни глупости с теб и да им се радваме... много. Чувствах се благословен в прегръдките ти и бях щастлив, че те правех щастлива. С теб научих много неща и се докоснах до несъществуващи нива на нежност. Научих ново значение на стари думи, изпитах чувства, за чието съществуване не подозирах. Винаги и във всичко си била моето „за първи път". И научих, че има още много неща, които трябва да науча....

Без теб домът ми е празен, но въпреки това е пълен с теб и ухае на теб. Оставила си при мен душата си и тя свети от всяко кътче, до което си се докосвала... И сега ние двамата те чакаме. Обичам те.“

за миг,

че само допреди

20 години

хората

са яли,

пили,

пътували,

обичали са се,

целували са се бавно

по тротоарите

под дъжда

между Банята

и Женския,

пиели са вода

от пръстите и косите си,

играли са баскетбол,

брали са люляци,

мечтаели са за любов,

както само за любов

човекът може

да мечтае,

месили са козунаци,

носили са цветни басмени рокли

и панталони с ръб,

които са събличали,

кинематографично някак,

в слънчевите

неделни

следобеди

по средата на дневната

с вази и лалета,

галили са котки,

деца,

себе си под душа,

дишали са

и са издишали,

и са си писали писма

до полудявяне,

и са правили и пили вино,

танцували,

изгубвали ума си

по изгубени земи

и съзерцавали червени залези -

и всичко това -

без да снимат

всеки отделен момент.

Без да снимат...

сълзите пък - прозрачно сини.

Заедно сме с цвят на залез,

алени, с оттенък на малини.

До там ли стигат ценностите? Късметлията е този, който спи с хубава жена!? А има толкова много за завиждане…

Завиждай ми, че я карам да се усмихва.

Завиждай ми, че се будя до нея.

Завиждай ми, че знам как ухае косата ѝ.

Завиждай ми, че я целувам по врата, че я държа за ръката на публични места, че ми споделя мечтите и страховете си.

Завиждай ми, че не пропуска да ми пожелае лека нощ.

Завиждай ми, че когато нещо я тревожи казва първо на мен.

Има толкова много за завиждане…

И май че спя с нея вече не изглежда най-важното."

- И.А.