Говорих с нея
Говорих с нея -
беше срещу мен, спокойна и тиха.
„Ще мине. Всичко минава.“
А аз, невярваща, трепвах.
Ръцете ѝ не трепереха вече,
гласът ѝ - тих, почти благ.
Носеше тишината кат броня,
която аз още си търся.
„Ще загубиш. Ще изгубиш“, каза тя,
„но нещо по-добро ще дойде, ще те открие”
Аз свих вежди -
не искам „по-добро“. Искам си същото.
Тя бързаше да затвори,
а аз, препъната в думите си,
успях само да изкрещя:
„Щастлива ли ще съм?… почакай -
не затваряй… обичана ли съм?“
Този път не замълча.
„Не така, както си мислиш.“
Гласът ѝ не трепна.
Само моят свят го направи.
„Ще ни обичат -
но когато вече не си същата.“
И затвори,
сякаш никога не е имало връзка.
J. Y.
