Thinker

Фредрик Бакман, “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”

“Чувствай ме”, Силвия Крумова

Пренасяме се 10 години назад, някъде между 2010 и 2015. Един малък апартамент през ранна зимна нощ. В едната стая – малко момиченце, има-няма 10-годишно, легнало на своето легло, предполага се, че вече трябва да е заспало, а в другата стая нейните родители. Какво трябва да правят родителите посред нощ, когато децата им спят? Да се обичат, много да се обичат, но тези родители не са като останалите, при тях прегръдките са заменение с викове, ласките – с обиди, а нощите – с караници. Поредния шумен скандал се разиграва в семейната кухня, родителите са толкова вглъбени да отстояват себе си и не им е толкова важно да покажат, че са невинни, а целят да изкарат другия виновен. Не се интересуват, че стените са тънки, а детето им и съседите най-вероятно спят. В разгара на семейната кавга се прибира по-големият им син. Момиченцето е свикнало да чува как родителите му се карат, но момчето е живяло по-дълго и е виждало, че между тях може да има и любов, видяло е най-добрите им години, най-влюбените им погледи. Затова той просто не може да приеме, че вече няма целувки, няма ги малките подаръци и откраднатите мигове щастие, вече не си разменят усмивки, а в очите им плува ненавист един към друг. Момчето, прибирайки се, е свидетел на поредната караница между най-скъпите за него хора. До сега всеки път е мълчал и е събирал тъгата и огорчението в сърцето си, но малкото му сърце не може да търпи повече. Затова отива при тях и с насъбралия се в него детски гняв, който е отражение на гнева, който вижда у родителите си, ги пита колко още ще се карат, колко още години ще загубят в нелюбов и ги моли да спрат, защото разбиват сърцето му. Момчето плаче. А майка му озадачена го пита защо е тъжен, щом никой не се кара на него. Тя не може да осъзнае разрушителната сила, която имат лошите отношения със съпруга и. И двамата родители не осъзнават, че наранявайки се един друг всъщност нараняват най-много собствените си деца. Момчето, засрамено от сълзите си, бяга в стаята, която дели със своята малка сестра. Тя спи тихо и той е спокоен, че може да плаче без никой да го чуе, може да излее цялата тъга, която трупа от толкова много време. И той ще заспи, щом всички сълзи се излеят от очите му и щом виковете на родителите му най-накрая заглъхнат. А момичето? То всъщност не спи, просто знае размера на болката и не иска да засрамва брат си, който винаги е бил силният в очите и и не би приел да бъде видян слаб от сестра си. И така години по-късно, дори в най-критичните мигове, тя не го видя да плаче отново, а той никога не разбра, че в онази нощ тя бе будна.

Дора Габе

Рей Бредбъри

“Чувствай ме”, Силвия Крумова

“Тревожни хора”  Фредрик Бакман

Невена В. Станимирова

Фредерик Бегбеде

Добромир Банев

ДимитроV

Дамян Дамянов