духчето от гората

Щом рядко влизам тук, или всичко ми е наред, или е тоталка...

Замислял ли си се? За прохладната нощ и как се струпват песъчинките около босите ти крака, вървейки по плажната ивица. Луната те гали нежно и слушаш песните на вълните, които вятъра дирижира. Сърцето ти тупти в ритъма на магията в този момент. Сядаш накрая на алеята, там, при скалите. Сядам до теб и си говорим мълчаливо. Водата танцува, създавайки пенливи мечти по повърхността. Шепата ми пълня с пясък, който пада бавно по голите ти гърди. Струя ситни камъчета и миди се посипват по линията на корема, под пъпа, до ръба на панталона ти. Усещаш как те гъделичка този студен, леко влажен пясък. Как, му завиждам... Приближавам се към теб, докато ти лежиш мъртвешки, дишайки тежко. Миризмата на кожата ти ме опиянява. Навеждам се, с дъха ми чертая желания, копнежи. Докосвам парещите ти устни и се пръсна цяла вселена в мене... Замислял ли си се?