Аз обичам тихо. И понякога е лошо. Защото ме забравяш. Търся баланс между тази обич, която никога не съм вярвала, че ще изпитам. Уча се да обичам. Не ме обвинявай, не е лесно. Искам да знаеш и да не знаеш. Да не ти тежи. Знам ли дали тежи... Понякога си мисля, че досаждам. Понякога си мисля, че това трябва да се споделя. То е чудо, а го прикривам. То е тук и ти си всичко. За обич, казват, не трябва да се извиняваш. Затова няма да се извиня. Знам, че знаеш, че не знам как се обича правилно.












