ubivai we

Малко пространство в цялото. Без което цялото няма да е цяло. Не допълващо. Създаващо. Присъстващо. Ти си онова парченце, което не допълва. Това не е пъзел. Ти си цял и аз съм цяла. Някъде из всичкото. Някак си по едно и също време във пространството.

А времето... времето е всичко.

Разбрах всичко. Как даваш, колкото можеш. За тези отстрани е малко. Но аз знам, ти знаеш - това е възможно най-многото. Разбрах го. Кога се усмихваш. И кога си щастлив. За другите е нещо нормално. Но аз знам, ти знаеш - когато си щастлив, си щастлив наистина. Разбрах всичко. Как се колебаеш, как мислиш, как мълчиш. За другите е незаинтересованост. Но аз знам, ти знаеш - мълчиш, защото е много. Разбрах го най-накрая. Как нараняваш, как ме боли и колко трудно минава. За другите е мазохизъм. Но аз знам, ти знаеш всички причини, всичко преживяно. Разбрах го. Как се опитваш.

И колко ти е трудно.

Тези жени, които връщат усмивката на мъжа. Които не са перфектни, но на теб не ти пречи. Дали ще разкаже глупав виц, ще разлее кафе или ще си обуе странните чорапи, ти ще си се ухилил до уши. Няма значение какво прави тя, щом е тук, до теб.

Жените, които знаят какво и кога искат. И винаги намират смелост да го кажат директно. Да се борят, независимо дали има някой до тях. С нея може да говориш, с нея може да мълчиш. Събира всичко в едно и ти е малко странно.

Жените, които не бягат, когато стане трудно. Но си тръгват, когато няма смисъл. Тази със странните шеги. С горещият шоколад в полунощ. С препълнените графици и нестихваща усмивка. С която нямаш нищо против да мълчиш. Тази, която се грижи за теб. Тази, която ти прави супа, по дяволите. 

С времето става непоносимо като ги няма. Търсиш си дозата. Тровиш дробовете. Тровиш сърцето. Не те бърка. Важна е дозата. Пристрастяване.

Срещите са кратки. Искаш още. Всеки път не стига. Липсва ти, когато още е тук. Пали ти се, когато вече си запалил. Кракът ти потрепва, когато уж тази доза ти носи удоволствие. Забравяш спокойствието.

Нищо не печелиш. Подхранваш за няколко минути. Наркотик. Не стига. Абстиненцията е мит. А аз търся спокойствието.

Жената Х. Абстрактната жена. 

Перфектната до всяка гънка. Искаща, умееща. Жена мечта.

Да те води, когато си загубил пътя. Да е с теб, дори да си в беда.

Да е щастлива без да се преструва.

Да е огнена жена.

Да има цели, да мечтае.

Да расте с теб, 

без теб

и въпреки теб.

Да те обича, както си си странен. Абе... да е винаги до теб.

И срещна няколко жени в живота. Предлагаше им своята мечта.

Отблъскваха те без охота и сякаш ти забрави за своята жена.

Когато се изправи тя пред теб, 

не вярваше, нали?

За някой толкова видял в живота

как в обятията си да я приюти...

Та тя е истинска, от плът и кръв. 

Гледаш и не вярваш.

И е хубава, нали?

И не че се събужда най-прекрасна,

а е най-прекрасна в твоите очи.

Събужда се и бавно

пие от кафето.

Прави тя и с неохота

подава и на теб.

Тя е истинска и е до тебе

без да искаш, 

ей така.

И един въпрос само ме човърка - 

След толкова жени и толкова лета,

ще успееш ли тя да остане твоя -

Искам да създаваш истории в ума ми. Да си представям. Остави ме на въображението ми. Не показвай всичко. Тихо присъствай.

Искам да те оставя до мен, когато боли. Да те поглеждам с крайчеца на окото, защото ме е страх. Но не пускам. Не искам да пускам. Искам да си тук до края, който няма да дойде. Да те обвия в ръцете си, сякаш държат най-чупливото нещо, което някога е било. Иронично, аз съм чупливият. 

Безименната. Без лице.

Тя няма образ. Всички се сливат в едно.

Прегръщаш нея, а всъщност прегръщаш самотата си.

Целуваш нея, а всъщност целуваш ада си.

Дяволите спят в прегърнатото тяло... За няколко часа.

Но тялото си отива и ти оставаш с тях.

Викни друго!

Не оставяй с тях! Не можеш! Ще ги чуеш!

Но и другото тяло се изнизва сутрин рано.

Телата не правят кафе.

Телата не остават с теб после.

Телата не питат ял ли си.

Взимате взаимно и се разпилявате.

А една събира, слуша, разбира.

Прави кафе, малко разлива...

Целува те и забравяш къде си.

Нея я мразиш, нали?

Не си свикнал демоните да мълчат.

Няма ги. Тихо е. А тя е до теб.

Случайност, нали?

Тишината те побърква. Чуваш сърцето й като се сгуши в теб.

Издържаш ли?

Пусни я!

Това не си ти! Ти имаш ад в себе си!

Изпрати я само до вратата. Върни се в главата си.

Говорят, нали? Мъчат ли те?

Отпий от виното от снощи.

Тя го е донесла.

Сещаш се и ти е странно.

Е, какво ти казват дяволите? Мразиш ли я?

Нямаш избор.