(m.matevvv)

свързана с тревожност.

Говоря ти за сантиментална стойност,

от снимката, пораждаща във тебе гордост.

Безценни спомени карат те да се усмихнеш.

Във образа да вникнеш

“Огрят от светлината на луната

аз съм сам със самотата..”

.. сериозно аз помислих си това,

коет’ далече беше то от истина.

Как ще смее някой

да помисля си за самота,

на мястото изпълващо ти цялата душа?

Там, където хиляди сърца

,но жестът си е жест

,подкрепата си е подкрепа

добротата .. - любов

…

-Ако искаш нещо свиркай - каза тя, преди да излезе на терасата да пуши.

-Не обичам да си искам - отговорих й аз.

Предпочитам хората да се сещат от какво имам нужда и да ми го предоставят - продължих наум и се сгуших още по-рачешки под завивките.

Всеки път е така с хората. - продължих с размислите си.

Отказ или не - виждам ли, че нечие телце потрепва от студ - сакото ми моментално ще се озове върху постепенно изстиващото тяло.

Жест, след жест, и все жестовете отсреща са от вселената.

Хора има, човечност - не ?!

Как от вселената ли ? - Искам ли нещо се озовавам в ситуация, която ми предоставя нещата, от които имам нужда !?

А колкото до хората .. Имам ли нужда от помощ или нечие рамо за подкрепа.. все опира до нещо в замяна.

Нямам против, обичам да помагам на тези, които мога и с каквото мога, но факта, че се чувстват длъжни да получат нещо в замяна .. някак ме вбесява до неузнаваемост.

Това ще е като да питам майка ми дали иска цвете за 8-ми март?! ..

Всъщност, това ме сеща за отчайващия случай с майката на едно момиче, която помоли дъщеря си да й купи някакво цвете за празника ..

Болезнено е, МАМКА МУ!

Болезнено е всяко поискано добро. И не, не говоря за болка в областта на егото.

Болката е някъде посредата .. между гърдите

Едно такова вътрешно чувство .. празно..

Всякаш не заслужаваш да получиш това, от което имаш нужда.

Освен ако не си го поискаш, естествено.

Ама за да си го поискаш - отсреща връчваш касовия бон, който обезателно ще поискат да им осребриш.

И какво..?

Ако видя, че някой пада.. да изчакам да каже да го хвана?

Ако видя, че някое кученце си е заклещило лапата и се опитва да я извади .. да чакам да ми каже “Хей, ела да ми помогнеш” и след като проговори, помогна му и вече е свободно, да му кажа, че ми е длъжник?

Ако някой се задави.. да го попитам дали ще ми е роб ако му дам вода? И да чакам отговор с палец.. та чак тогава да преценя дали да му подам почти пълно шише с вода, което просто си подмятам с ръката от два часа ?

Или ако виждам изгубил се човек, опитващ се да се ориентира по намачканата му, в ръце карта и табелите с имената на улиците.. просто да подмина ?

Ценности ли са … ?

Обноски ли са … ?

Възпитание ли е … ?

Не знам и аз …

Но светът се нуждае от повече добрини и много доброта..

…

Приказки а-у.

По едно време от съседния вход се чу силна музика.

Впечатлих се.

Пуснаха някакво хаусче.

Отидох възможно най-близо до музиката.

Идваше от първия етаж.

Загледах се как прозореца беше счупен в десния ъгъл.

Не беше нова дограма.

Стар джам.

Счупен,

неподходящ за зимата.

Музиката беше силна.

Добра уредба,

но пари за прозорец - не.

Няма.

Най-вероятно има само оправдания за него.

Замислих се как голяма част от хората, които познавам действат на такъв принцип. Да, има го като вариант да е страст на човека и да си обича музиката.

Хоби.

И все пак ..

Пари за сметките нямат, но телефона на лизинг е налице.

Хляба на масата липсва, но в ръката има кутия с цигари.

Щастие в душата няма, но усмивката на снимката в Инстаграм си присъства.

Ценности няма, но показност - има.

Парите са назаем, но има претендиране за това, което им е дадено на готово.

Парите за инвестиция са грешни пари, но парите за дискотека са добре похарчени за “забавление”.

Толкос с дийпа, качихме се на домашно във входа и пуснаха чалга. Say no more tho