shades of me

“Обичай врага си!”

И аз му се подчиних.

Как да разбирам това?

Длани, които до болка се стапяха сляти –

да се здрависват едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни –

леко да се поздравят?

Устни, които се пареха безпощадни -

дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.

Няма среда в любовта.

Бяхме най-близки… Затуй отсега нататък -

Ще сме най-чужди в света.

Може би е от кофеина в кръвта ми

след като си в редиците

на противоположната войска? “

Не смея да го изкажа на глас.

Ако не знаеш за него, не можеш да ми го отнемеш.”

Постоянно скърца и ми напомня, че си там.

Вдигаш много шум и често забравям да слушам околните.

Може би ако вкарам някой друг вътре, ще ти стане тясно и ще излезеш.”