Болка Изречена С Думи

Понякога любовта просто изчезва, незабелязано и тихо. В началото не забелязваш, но с времето започваш да я търсиш- в себе си, в него, в сърцето, в очите, в стаята, а може би и в леглото. Не е там, няма я. Молиш сърцето ти да ти припомни, каква беше тя, какво беше усещането, но в него вече няма и помен от нея, сякаш никога не е била там.

“Казват че времето лекувало всичко. Беше минало много от това пусто време, всеки беше поел по своя път, само сърцата ни никога не се бяха разделяли. Никога не се излекувахме и възстановихме напълно един от друг, колкото и време да беше минало. “

Пиша за да забравя, чета за да си спомня.

Когато той беше до мен, целия свят изчезваше, а когато си тръгнеше, оставах сама в непознатия свят.

Липсва ми чувството да те обичам.

Странно нещо са чувствата, един ден мислиш, че не можеш да живееш без някого, а на следващия го презираш и се чудиш как да се отървеш от него.

Жалко, че трябваше да разбереш, че си ме загубил, за да ме оцениш. Вече съм нечия друга, ти си просто минало.

“Внимавай какво си пожелаваш”- мамка му, май никой не може да те преебе толкова, колкото ти сам можеш.

“Страх ме е някой да не ми отнеме свободата, да стана роб на нечии други мечти. ”

Никой друг не можеше да ме вбеси толкова, колкото той можеше.

Обещавам ти, един ден ще страдаш по мен, така както аз страдам сега.

Неизживяна тръпка и любов, това е моята диагноза.

Обичах да го дразня, да виждам как полудява пред мен, как губи почва под краката си. Бях ангел, но той успяваше да изкара всичко дяволско в мен.