светнала душа

Обещанията

на малко места хора влизат в живота ти с причина за сезон или за цял живот

Hi, how are you? How have you been lately? Do you miss me? Did you ever miss me? Do you care that I still miss you? When did you stop caring about my well-being and happiness? When will I stop caring about yours? Is this the real you? Is this fake? Why did you leave? After all this time, can you explain it to me? Do you care about all the promises you broke? What did I do wrong? Do you just don’t care? Did you ever care? Why couldn’t you come back after I begged? Did you just replace me? Am I that worthless? That expandable? Was I always like that to you? Why did you get tired of me? Don’t you feel like a big part of you is gone? Does the flood of our memories hurt you as much as they hurt me? Did you ever care about me? Did you just used me? Don’t you care about hurting people? Don’t you care about others people’s feelings? Are you that heartless? That selfish? Do you even know how to love? How can you still have so much power over me? Why am I afraid of you? How much more can you hurt me? Why can’t I just move on if I know its what’s best for me? Will these questions ever get answered? Do I really want the answers when they can hurt me so much? Who are you? And why did you do this to me? Goodbye…?

Ще ми се да го отрека, но в повечето случай запознанствата имат последствия.

- No puedo vivir sin tí... - Sí que puedes... - Sí, pero no quiero.

Ние сме като острови в морето, отделени на повърхността, но свързани в дълбините. 

Реалността е покъртителна. Светът е обувка в грешен размер. Как е възможно някой изобщо да я търпи?

Сърцето ми си тръгва, изнизва се от тялото ми, отправя се на север, хваща ферибота през Берингово море и се засажда в Сибир заедно с белите мечки и дивите кози, докато не се превърне в миниатюрен айсберг.

Струва ми се,че тя също го прави, да се променя според това с кого е. Те са като жаби, които си сменят цвета на кожата. Как така само аз винаги съм си аз?

Идва ми да го грабна за китката и да го отведа обратно в гората,да им кажа ‘Съжалявам, но аз го намерих първа". Но после си мисля 'Не, това не е вярно: Той ме намери. Той ме преследва като бенгалски тигър.' Иска ми се да беше избрал да си остане такъв.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.