Последното слово

- Хубаво момиче, а толкова много тъга и песимизъм, явно си свърхинтелигентна! - Просто твърде дълго време бях сама и единственият ми приятел бяха книгите и филмите... Ако не бяха те, сега дори нямаше да ме има ....

Точно като утринни лъчи.

Искам го, ала те няма...

Мрачни са и сиви моите дни.

Казват след дъжда дъга изгрява.

Вярвам им, но толкова боли,

сякаш ураган през мен минава.

Надали след туй ще заблести.

Въпреки това, не се предавам.

Нося те в сърцето си, помни!

НИКОГА не мога да забравя

любовта, с която ме дари.

Трудно ни е да го разберем,

в свят двуличен, лицемерен,

няма място красотата...

Освен -

ако самотата ти не избереш!

Щастието не чука на вратата...

Трябва да го хванеш

и да го поведеш -

някъде далеч от суетата,

някъде където би поискал да умреш!

че избираме живота си преди да се родим.

Че всичко има цел и смисъл

и нищо не е случайно!

Сега, когато си до мен...

Вече го разбирам...

Той зарови лице в косата й и нежно прошепна:

- Колко е хубаво, че си ти!

Беше като сън, от който никой не искаше да се събужда...

Сякаш светът се руши.

Всъщност- всичко е, както си беше.

Просто липсваш ми ти ...

понякога шептя на вятъра.

Липсваш ми...

крещя, когато съм сама.

Търся те,

но те откривам само в спомени,

болката-

от които няма как да спра...

Няма те!

И сякаш всичко е безсмислено.

Няма те...

не зная как да продължа.

Тъжно е,

защото знам, че беше истинско.

Мразя се,

макар да нямам аз вина...

Всяко зло за добро.

Капка по капка вир става.

На чужд гръб и сто тояги са малко.

На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.

Бързата работа- срам за майстора.

Извинявай, че не бях до теб!

След толкова много години,

след всичко, което направи за мен.

Беше винаги там, щом имах нужда

или някой пореден проблем.

Никога не се оплака

и не се отрече от мен.

Колко много искам да ти разкажа

за всички онези неща,

които таях си във мене,

които не би очаквал да чуеш сега...

Но ето, че вече е късно.

Обичам те и ти благодаря!

Отиде си, връщане няма...

А аз няма да си простя!

Сгреших, изоставих приятел.

Ах, клети човешки съдби!

Да можех сега да ти пиша

не биха ми стигнали дни...

едва когато станеш майка! 🫀

пие ми се вино и въобще не ми се спи...

/З. З. /