Хора, наистина ли трябва да сте толкова себични, безсърдечни, обсебени от идеалите си и неспособни на каквато и да е проява на емпатия. О, не смей да си казваш, че говоря за другите! Погледни се. Нима не осъждаш по някого всеки ден, оправдавайки себе си, задето си дал присъда? Нима не отхвърляш хората, които не се пвисват в уж широкия ти кръг от идеали? Толарентен си? Помисли отново. Защо, когато погледнеш някой, които би определил като наистина неуместен и дори жалък, някоя абсолтна издънка, заслужаваща да е такава, защо вместо да го порицаеш и ти, не помислиш: а може би, на него също му е омръзнало все да е в грешка, може би дори няма да се вслуша в думите ми, защото няма да чуе нещо различно... може би, колкото и неопровержимо недостоен да е този човек, аз бих могъл да се държа добре, защото не знам нищичко за него и за когото и да било и като всички други хора съм зъл и себичен...
