Домът ми е раница - тежи, защото нося себе си на гръб. Теглото му е пропорционално, на всичката любов що имам къмто този свят. Пластелинчета, молив и книга, островчета чистота в безкрая, от хаотични къщи, вътрешни безредия... Домът ми е бутилка - лее се, макар че често виждам дъното. Сред стъклените небеса се реем, и всеки щом е там ми е приятел. Гледам винаги тя да е пълна, защото празните бутилки ги изхвърлят, а после ги намира Аладин и търка, и аз - и да не искам, ще изляза, и пак за дом - ще изпълнявам чуждите желания. Домът ми е локомотив - ужасно див, С безумно дълга композиция. Препуска в плетеницата от релси, в търсене на гара, град, гора, морета, В търсене на точката, на крайната позиция. Но всяка точка кръстопът е - пресичат се безбройни прави в нея, винаги по две, все успоредни, съвършени. А правите - те винаги са прави, Защото само линията свързва точки, а щом си права - мила - е най-кратко. Домът ми е безкрайно пътешествие, За да съм с теб - просто не трябва никога да спирам. Макар да сме две точки в съседство, път помежду ни непрестанно дирим. Нарамили себе си на гръб, забързани, Удряме в релсите бутилката. Защото знаем - сред мътилката, Домът е между точки свързване. Моро - "Домът на джина" photo: благодарение на @e.list.a , за пиесата: ©Земя на копнежи #korenuvane #bookjazz #rockstorytelling #rockmusical #moro https://www.instagram.com/p/ComuWmbIKr2/?igshid=NGJjMDIxMWI=
